Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще стигна до брега, а след това – до хълма с лудата трева

Михаил Белчев (вляво) и Кристиян Бояджиев преди първия звукозапис на песента „Откровение”, 1987 година.
Снимка: личен архив
Френската песен La plus belle pour aller danser стана музикален образ на Силви Вартан през 60-те години на ХХ век, та чак до наши дни. Българската версия пък се превърна в символ на Богдана Карадочева. Богдана през 1966 година изпя на български „Тази вечер аз съм хубава” с текста на Кръстьо Станишев. Тогава фестивалът „Златният Орфей” чакаше появата си. Всъщност фестивал, а и конкурс имаше, дори още от 1965 година, но името му беше друго, а „Златен Орфей” се наричаше Голямата награда, която още никой не бе получил… Едва ли Богдана Карадочева е предполагала, че след като изпя „Тази вечер…”, три години по-късно, ще прегърне статуетката. Още помня вечерта, когато на сцената на летния театър в Слънчев бряг се появиха Богдана Карадочева и моят баща, Атанас Бояджиев – първите българи, спечелили Голямата награда „Златният Орфей”: Богдана – в международния конкурс за изпълнители, баща ми – в конкурса за българска песен. Не съм и допускал, че години по-късно ще бъда и аз на същата тази сцена; не съм си и помислял, че Богдана един ден ще пее песен, написана от мене, а и не съм допускал, че след време певицата Богдана Карадочева ще създаде чисти, верни, силни редове с българска песенна лирика или текстове за песни (ако предпочитате). Някои от тях Богдана сътвори и изпя заедно със своя партньор в изкуството и живота Стефан Димитров. Други нейни стихове влязоха в репертоара на колеги на Богдана:

„Замлъкна моят телефон и зад мене хлопна врата.
Дойде любовта ни на кон и си тръгна бавно пеша…”

„…Потъвам във мъглата от хълма с лудата трева,
изкачвам се и падам, но вървя.
Да моля – не умея, не се научих на това.
С продрано гърло пея, но вървя…”

Думи, написани от Богдана Карадочева, превърнати в песни от Стефан Диомов, за да станат неотменна част от репертоара на Пламен Ставрев, самият той – поет с китара…
Предаването съдържа прекрасната балада на Атанас Косев „Бъди благословена ти” в изпълнение на Васил Найденов и Симфоничния оркестър на БНР. Песента има майсторска оркестрация и аранжимент на Панайот Славчев, който изпълнява и пиано партията, а освен това е диригент на оркестъра по време на звукозаписа, направен в първо студио на Радиото. Тази творба е създадена по стихове на Михаил Белчев.
Съдбата така подреди събитията около мене, че написах първата си песен именно по думи на Михаил Белчев. По-късно, през 1987 г. създадохме заедно няколко други, които самият той изпя („Откровение”, „Шарена песен”), на които особено много държа:

„…По дъното ще стигна до брега,
не е дълбоко – махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флагът как чернее вече…”
„…Остана ми една едничка стръв:
до своята си мъка да доплувам,
приятеля оставих в кафене,
в което даже „нищо” се купува.”


Или:

„Сините сините спомени, кой ли ги пребоядиса,
кой взе, че счупи и слънцето, в тъмното да се скитам.

Белите, белите истини, кой ги изцапа без време, кой ми изпрати съдбата си, та да я яхна без стреме.

Жълтите, жълтите есени, кой ли ги стъпка нарочно, кой от листата по пътя ми както и аз ще прокопса.”

(стиховете, както и песните са написани през 1987 година)

Михаил Белчев и Кристиян Бояджиев 15 години по-късно, на десетата годишнина от създаването на „Музикаутор”.

© Снимка: личен архив

Запознах се с Михаил Белчев, когато бях дете на споменатия по-горе фестивал „Златният Орфей”. Тогава, през 1969 година представената от незабравимата Мария Нейкова и Михаил Белчев песен „Закъснели срещи” (с музика на Петър Ступел и стихове на Петър Караангов) получи първа награда. По-късно, вече и като автор на песенна лирика Михаил Белчев спечели няколко първи награди на Орфея, две Големи награди – през 1997 и 1998 година, които дойдоха като украшение на получената преди това награда „Златен Орфей”, присъдена за цялостно творчество! Тъкмо на този легендарен за България фестивал се появиха през годините и неостаряващите песни на М. Белчев и Ст. Димитров „По първи петли”, „Моя любов”, както, впрочем и забележителната балада „Писмо до татко” в изпълнение на Нели Рангелова и музика на Красимир Гюлмезов, написана по затрогващите стихове на поета.
В своята енциклопедия „Изборът на Рупи” Йордан Рупчев започва статията си за Михаил Белчев така: „Един поет с китара, който е сред малцината представители на българската забавна музика, постигнали значим успех едновременно като изпълнители, автори на текстове и музика, режисьори на спектакли и телевизионни филми.”
Признавам, не си спомням другите личности, (освен М. Белчев), които могат да кажат същото за себе си.

неделя, 30 октомври, от 17.00 часа
По публикацията работи: Кристиян Бояджиев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Покана

"Вечер на кларинета" в рамките на VIII Международен есенен музикален фестивал в Гоце Делчев

На 5 ноември в Гоце Делчев ще се състои "Вечер на кларинета" в Неврокопската света митрополия. Концертът е в рамките на 8-ия Международен есенен музикален фестивал "С музика и вяра в сърцето".  Във "Вечер на Кларинета" ще се изявят музикантите проф. Сава Димитров – младши, ректор на НМА "Проф. П. Владигеров" и внук на проф. Сава Димитров – основоположник..

публикувано на 05.11.25 в 09:27
Греъм Бонет и групата му

Нова енергия и звучене за вечността с Греъм Бонет за пръв път в София

Легенда, облечена като счетоводител, но звучаща като змей! В рока има гласове, които не забравяш. Има визии, които не очакваш. А има и... Греъм Бонет – единственият рок вокалист, който прилича на герой от "Маями вайс", но пее като че ли повежда армия от урагани. Бонет, видял 2 и 200 на рок попрището, идва за пръв път в София със своя Graham..

публикувано на 03.11.25 в 10:49

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2025

1 ноември Свири Камерният оркестър на Румънското радио с диригент Симона Струнгару. 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 3 в Ми бемол мажор, K. 18. 3.12 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Концерт за пиано № 23 в Ла мажор, K. 488. Солист: Симона Струнгару (пиано) 3.39 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Адажио из..

публикувано на 31.10.25 в 10:45
The Necks – Крис Ейбрахамс, Тони Бък и Лойд Суонтън

Легендите The Necks в София 10 години по-късно

Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се завръща у нас точно 10 години след първия си български концерт (състоял се през ноември 2015: и тогава – по покана на "Аларма Пънк Джаз" , а тази есен, на 8 ноември 2025 , и като акцент в..

публикувано на 30.10.25 в 21:10

Радиосимфониците и Детският радиохор заедно на сцената през ноември

На 21 ноември Детският радиохор и Симфоничният оркестър на БНР ще отбележат заедно 65-годишнината на малките певци, с участието на маестра Венеция Караманова,  съобщи в ”Артефир” главният диригент на Радиосимфониците Константин Илиевски. Музикантите от Симфоничния оркестър на БНР усилено репетират и за концерта на 5 ноември в Студио 1 на Радиото,..

публикувано на 29.10.25 в 16:16