Пробуда, следа, памет

Чуйте есето на Кристиян Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има нещо магическо в събуждането и в поздрава „добро утро“. Макар и на английски – както го направиха „Бийтълс“ в парчето им Good Morning. Съчетани с бодро кукуригане на петел двете думи „добро утро“ получават необясним, мощен заряд. На 1 ноември честваме Деня на будителите. Денят на народните будители е чисто български празник, отбелязваме го тогава, когато част от българите отпочиват, отмарят след един небългарски празник, Хелоуин. Но след като ние, българите вече не можем да си представим живота без Свети Валентин, а и Великденският заек, и еленът Рудолф с червения си нос се настаниха трайно сред нас и около нас – защо да не допуснем още един повод за веселие, та бил той и Хелоуин. Всъщност, историята за коледното дърво и добродушния старец с подаръците също имат небългарски корен, но не ги възприемаме като нещо чуждоземно, нали. И в този интернационален микс можем да наречем „Бийтълс“ ако не „народни“, поне „международни“ будители.
Събитието „Бийтълс“ формално може да бъде наречено поява и живот на една рок група. Обективно погледнато, явлението „Бийтълс“ е сериозен социален и културен феномен (без четиримата музиканти да са мислили изобщо някога за това). „Бийтълс“ станаха доминантен признак в човешкото битие, при това – в разнообразни, разнопосочни точки, направления, общества по света. „Бийтълс“ повлияха на политици, критици, философи, музиканти, теолози, консерватори и свободомислещи либерали… На всички изброени и други подобни и различни от тях, 10 годишното съществуване на „Бийтълс“ промени вкусовете, навиците, поведението, начина на обличане, езика, прическата, маниера на общуване. В един период на шейсетте всичко актуално беше Beatle: коли, поглед, панталони, обувки, орнаменти, звук, мечта, жаргонът, осъвременен с думи и изрази, дошли от песните на Beatles. За рок света да не говорим – там всичко бе „като под индиго“, днешният принцип copy-paste: когато „Бийтълс“ слагат екстравагантна цветна дреха – всички рок групари правят същото; когато „Бийтълс“ си пускат мустаци – и другите рокаджии правят това; когато използват екзотичен, дошъл от Изтока инструмент – ред е и на другите да опитат; насочват се към различни религии, намират си индийски гуру – и останалите правят като тях; пеят за мира и че „всичко, от което се нуждаеш е любов…“ и изведнъж тази истина се оказва пътеводна и при другите! Знаете ли, „Бийтълс“ объркаха на всички ни представата за рок група. Там, където търсим агресивност в поведението и звука „Бийтълс“ създадоха песни, които академичната критика оприличи на творбите на класическия песенен майстор Шуберт /като мелодичност, структура, логика между отделните елементи и части/. Почти всяка песен на „Бийтълс“ е мини шедьовър, на който няма какво да добавиш, но и да отнемеш. Нотирани, песните на „Бийтълс“ позволяват да имат всевъзможни нови варианти, нова трактовка, хармонична промяна, различни вариации, а това на практика ги прави вечни. В звукозаписите на „Бийтълс“ чуваме един от първите примери за съзнателно използване на т.н. фийдбек, т.е. обратна връзка – популярен до днес китарен (и не само китарен) звуков похват. За пръв път в историята на рока използват струнен ансамбъл; правят песни, изцяло в индийската традиция; в техни записи чуваме бахов тромпет с барокови инфлекции (Пени Лейн); в продукции на „Бийтълс“ свирят солисти на Кралската филхармония или пък джаз музиканти (брас секцията на Рони Скот); четиримата използват музикални колажи и обърната, пусната отзад напред лента, включвайки я в някои песни. Новопоявилите се електронни инструменти влизат в употреба (дори само за цвят) в поредната звукозаписна сесия на групата. При „Бийтълс“ звучат електрически пиана, първообрази на синтезатори, чембърлин и мелотрон. Не бива да пропускаме многопистовата техника за звукозапис, с максималния за времето си брой канали, за да стигнем до създаването на албума Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band, известен като „Сержанта“ – първи програмен, концептуален албум в рок музиката, превърнал се в символ на психеделичната ера, нейните поколения, истински музикално- звукозаписен шедьовър, останал неповторен и неповторим там някъде, високо. И именно в „Сержанта“ прозвучава онзи петел, в песента „Добро утро“, Good Morning
Връщайки се назад във времето стигаме до друг, получил по-ранна известност петел: около 1920 година Жан Кокто публикува своя памфлет-манифест „Петелът и Арлекин“ (естетическа програма и платформа на идейно свързани интелектуалци, артистични личности и автори). На събирателния образ, символ на неудачника в класическата „комедия дел арте“, високомерен, но винаги губещ играта бял клоун – Арлекин, Жан Кокто противопоставя петела. Петелът, който оповестява с кукуригането си встъпването на деня. И Светлината.
40 години по-късно се появиха „Бийтълс“. 10 години след това се разотидоха. И се чудим възможно ли е да са били тук, сред нас за толкова кратко време! И за това време да събудят света.
Английската група The Beatles (Джон Ленън, Пол МакКартни, Джордж Харисън и Ринго Стар) за мене е чудо – необяснимо, както повечето чудеса. Но чудото го има, докато свикнем с него. Когато престанем да му обръщаме внимание започваме да мислим, че то си е било, откакто свят светува. Дори, забравяме за него, докато някоя сутрин се събудим и се сещаме отново за чудото. Може би – заради паметта. А паметта я има, благодарение на оставена следа.
Оглеждаме се и съзираме следи. Не ни ли събудиха те…