Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хималаите – митология, космически гледки и усещане за вечност

Михаил Михов в Хималаите на 4 800 метра надморска височина, малко преди да започне изкачването на един от най-високите превали в трека - Торонг Ла (5514 м)
Снимка: личен архив
Колко образа има Непал? Според една от легендите, името идва от „не” (свещен) и „пал” (пещера) - свещената пещера. През Непал преминават шест климатични области. Една десета от площта на страната е разположена на 5 000 м надморска височина, с вечна зима, лед и стаяващо дъха усещане за вечност. Еверест, най-високият връх на Земята, (”Покривът на света”, „Богинята-майка”) е на границата с Китай. Осем от десетте най-високи върхове се намират в Непал.
Как едно момче, отраснало в Русе, на брега на Дунав, става планинар? Веднъж в училище се появява един планински водач – Петко Рашев…Той запалил мечтите на още много момчета по далечните пътища и красивите гледки.Като я има и маята на семейната среда, родители, които обичат природата, започнали да се редуват планини и маршрути.
„Поне веднъж в живота човек трябва да иде до Хималаите. Струва си” – казва Михаил Михов след две осъществени пътувания дотам. Първото – през 2008 г., в района на Еверест. Второто – в края на 2011 г., за обиколката на Анапурна. Любителите на силни изживявания наричат подобни приключения „трек”. Пеша, дни наред, се обикаля огромния масив на връх Анапурна и всички върхове наоколо.
Михаил Михов е дипломиран планински водач. Член е на Международната асоциация на планинските водачи УИМЛА. Освен в Хималаите, е бил в Алпите, Пиринеите, Карпатите. Обиколил е почти всички български планини.
След толкова опит ще ви каже, че знае защо мнозина не успяват да изкачат върхове, за които преди това уж усърдно са се готвили. Една от тайните е подценяването на аклиматизацията. В Хималаите това е като танц – има височини, които катериш по 400 метра на ден. И пак слизаш. Изглежда странно, но тялото трябва да свикне. Например, изкачването по долината на река Марсианги трае цели 10 дни. Едва тогава се тръгва към превала Торонг Ла (5514 м). После идва спускането към долината на река Кали Гандаки. Представете си гледката: вода между два осемхилядника – Анапурна и Даулагири! Реката формира най-дълбокият каньон в света, с уникален климат. В края на трека маршрутът преминава през джунгли, рододендронови гори и оризови плантации. Неочакваният Непал: наистина си струва да се види.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27