На мода са латиноамериканските сериали. Хора от всяка възраст и пол гледат в захлас и обсъждат с вълнение безкрайните сюжети и мелодраматичните перипетии на героите. Но съвсем наскоро си дадох сметка, че в последните петнайсeтина година в оперния свят на мода са латиноамеариканските тенори. Подобно на своите прочути събратя – тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас, и те изнасят съвместни концерти. Такива са прочутите четирима мексиканци: Рамон Варгас, Хорхе Негрете, Фернандо де ла Мота и Алфредо Портийа. Доскоро испанските тенори владееха световните оперни сцени. Днес това са няколко невероятни латиноамериканци – те идват от Перу, Мексико, Аржентина, Венецуела.
Хуан Диего Флорес е носител на най-високото отличие на страната си – Големият крьст на ордена на Слънцето на Перу, получава и орден на Лима за принос към културата. Освен това е обявен за най-добрия тенор в света. Баща му е прочут перуански певец и китарист, майка му също е певица и управлява клуб за жива музика, а самият Хуан често замества разболели се музиканти. Това беше огромен опит за мен, тъй като в клуба идваха хора от всякакви възрасти и ние трябваше за имаме огромен репертоар – от наследените от инките уеньос до Елвис Пресли. И до днес тази музика е в съзнанието ми, защото независимо дали е джаз, опера или поп, ако е добре структурирана, всяка музика е добра.
Хуан влиза в консерваторията в Лима, за да учи поп пеене, но невероятният му глас го отвежда в националния хор на Перу и скоро той вече пее в Коронационната меса на Моцарт и Малката тържествена меса на Росини. Получава стипендия за Филаделфия, а след това и подкрепа от Ернесто Паласио – също перуанец, за да работи с него в Италия. Началото на голямата кариера за Флорес е на фестивала Росини в Пезаро. И до днес Росини и всички белкантови роли са негов специалитет. През 2007 година Миланската скала открива своя сезон с „Дъщерята на полка” от Доницети. Тази вечер е нарушена 74-годишната традиция да няма бисове по време на спектаклите. Неистовите аплодисменти на публиката водят до бисиране на прочутата ария на Тонио с 9-те До-та. Същото става следващата година в Метрополитън опера, Ню Йорк. Там подобно нещо не се е случвало от 1994 година.
Хосе Кура пее, дирижира симфонични оркестри и хорови състави. Роден е в Аржентина. Явяването му на сцената в Хамбург през 2003 година в ролята на Туриду от „Селска чест” на Маскани е шок за всички оперни ценители. И вокално, и артистично, той е точно онзи Туриду, когото публиката отдавна не е виждала – грабващият дамските сърца италианец – красив, освободен, секси. Впечатляващи са превъплъщенията му и в ролите на митичния Самсон на Сен-Санс и в изтерзания от ревност Отело на Верди.
Акиле Мачадо вероятно е най-малко познатият от певците, които представяме днес. От Венецуела е и е ученик на Алфредо Краус. Негов специалитет са вердиевите герои: Херцогът, Дон Карлос, Рикардо. Освен оперните роли Акиле изнася рецитали, подготвя камерни програми, пее в ораториални творби. Заедно с китариста Акиле Баес записаха поредица от традиционни песни от Венецуела, която се ползва с огромен успех.
Още един аржентинец ви представям днес – Марсело Алварес. От дебюта си през 1994 година досега той е изпълнил около 30 роли в най-големите оперни театри. Публиката го обича и той изнася и концерти, на които изпълнява както популярни италиански канцонети, така и любимите танга на Карлос Гардел. Съвместните концерти с трагично загиналия италински тенор Салваторе Личитра бяха много популярни.
Рамон Варгас е учил в Мексико, Виена и Милано. Международният му дебют е впечатляващ – през 1992 в Метрополитън опера, в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, като замества Павароти и партнира на Джун Андерсън. Разбира се, след подобно начало следват Миланската скала след една година, Ковънт Гардън и всички останали театри. Има много награди: артист на годината, най-добър певец. Може би единствен от всички тези тенори, Варгас е певецът, който не се увлича по модните напоследък кросовър концерти. Той се ограничава в класически песенни рецитали, немски песни и мелодии от френски, мексикански и испански композитори от 19 и 20 век.
Роландо Виязон започва с изучаване на музика, актьорско майсторство, модерни и класически танци. След всички тези изкуства в един момент той открива операта и пътят му вече е предопределен. Печели конкурс и стипендия за обучение в операта на Сан Франциско, където работи с Джоун Съдърланд. Там дебютира като Алфред от „Травиата” на Верди. Европейските му дебюти са в Генуа и в Лион. Но отново ролята на Алфред му отваря вратите към голямата сцена – на Парижката опера при Бастилията през 2000 година.
Американската легенда на джаз тромбона гостува в предаването "Джазисимо" след серия клубни концерти в София заедно с български джаз музиканти, с които той поддържа топли отношения от две десетилетия – Атанас Попов, Антони Дончев, Георги Дончев, Димитър Льолев, Михаил Иванов-Мишо, Васил Спасов и други. През 2018 г. Конрад Хъруиг е специален гост на..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg