Руският романс - петък, 9 ноември, 14 часа

Това пътуване със Звездния експрес ще ни отведе на североизток, в безкрайните предели на една огромна и загадъчна страна, с велик и непонятен за останалите нации народ. Тези хора са може би единствените в света, съчетали несъчетаемото: красота с жестокост, надменност със състрадание, агресия с жертвоготовност, бляскав интелект и най-извисена духовност с непоносима мизерия и елементарна мърлящина. Русия, която не може да бъде разбрана с разум, нито измерена с общи мерки! Русия, в която трябва просто да се вярва... През ХІХ и началото на ХХ век изумителните таланти на руския народ създават особен вокален жанр, съчетал сериозно и забавно, дълбока меланхолия и буйно веселие, тихи въздишки и вихрени страсти, истинска еманация на руската душа – жанра на руския романс.
Ще започнем, разбира се, „звездно“ с “Гори, гори, моя звезда”. Музиката на този изключително популярен романс, един от най-обичаните в Русия, е създадена през 1846 година от известния композитор в жанра Пьотр Булахов по стихотворение на Василий Чуевский, студент от юридическия факултет на Московския университет. През 1847 романсът е представен на творчески конкурс, посветен на 700 години от основаването на град Москва. Някои смятат, че темата за ярката пътеводна звезда е подсказана от предположението на астронома Жан Жозеф Леверьо за съществуването на планетата Нептун през 1846. Няколко месеца по-късно планетата наистина е открита от Йохан Готфрид Хале. Втората вълна на популярност на този романс се отнася към началото на Първата световна война. През 1915 година певецът Владимир Сабинин го записва на плоча, която се превръща в истински бестселър и носи париотичен подтекст. С идването на съветската власт „Гори, гори, моя звезда“ е забранен като белогвардейски. Популярността му се връща едва през 50-те години на ХХ век, като тогава се обявява, че музиката и текстът са фолклорни. После името на композитора все пак се споменава, но не и на поета. Благодарение на дългата забрана и на коментарите, че музиката и текстът на романса са „народни“, възникват легенди, които приписват стиховете на известния поет Николай Гумильов (съпруг на Анна Ахматова, застрелян от болшевиките), както и на прочутия писател Иван Бунин, емигрирал на Запад. Най-разпространената погрешна версия гласи, че автор на романса е белият адмирал Александър Колчак.
Ще си припомните и едно красиво стихотворение на Иван Сергеевич Тургенев със заглавие „На път“, посветено на голямата любов на живота му – знаменитата певица Полин Виардо. Текстът е вдъхновил няколко композитори, сред които Александър Гедике, но най-популярен става романсът, създаден от мъж с фамилията Абаза. Всъщност автор на песен би могъл да бъде всеки от представителите на тази доста известна фамилия – Аркадий Абаза, Виктор Абаза, Владимир или Арнолд Абаза, или пък певиците Юлия и Варвара Абаза. Сред издънките на фамилията има и трима братя – Александър, Василий и Ераст, които през първата половина на ХІХ век са били офицери от лейб-гвардейския хусарски полк на императора в Царско Село. Тримата прекрасно свирели на китара и обичали модното тогава увлечение – цигански ансамбли от певци и танцьори. Жена на единия от тримата е била Юлия Фьодоровна Абаза, известна певица. Тя публикувала много от романсите, които обичала да изпълнява, със своето име. Така за поколенията останала заблудата, че тя е техен автор. Известно е, че Иван Тургенев често е гостувал в дома на Абаза. Веднъж в Царско Село, на дворцовия площад, бил проведен парад, който не се харесал на императора. Последвала заповед нито един офицер от полка да не напуска казармата, което си било истински арест. Скучаещите хусари решили да поканят цигански хор, който ги забавлявал цяла нощ. На разсъмване паднал пухкав сняг и гледката от прозореца била съвсем бяла. „Колко красиво“ – казал Ераст Абаза. „Мъгливо утро, сиво утро... Прекрасно го е написал Тургенев...“ И започнал тихо да подбира мелодия и акорди на китарата към познатите рими. Така се родил шедьовърът „Мъгливо утро“ по стихове на Иван Сергеевич Тургенев с музика от Ераст Агеевич Абаза – аристократ и офицер, роден през 1819 година, известен като талантлив музикант-любител, китарист и картоиграч. Ераст Абаза загива в сражение през 1855, по време на Кримската война.
В предаването ще прозвучат още много изключително популярни романси, например: „Срещнах Ви“ по стихове на Фьодор Тютчев, чийто автор на музиката е неизвестен; „Нощта е светла“ с музика и стихове на Николай Шишкин; “Самотният звук на звънче” с музика на Александър Гурильов и стихове на Иван Макаров, както и две неустоими интерпретации на женски любовни вопли - “Той замина и няма да се върне” на Сергей Донауров и “Не си отивай, остани за малко с мен” на Николай Зубов.
Ще отправим малко нетрадиционен поглед върху едно от най-прочутите стихотворения на Александър Сергеевич Пушкин. “Аз Ви обичах” е посветено на Анна Андро-Оленина, графиня дьо Ланжерон, в която Пушкин е бил влюбен през 1828-29 година. На тази красавица дължим още няколко обичани стихотворения на Пушкин, както и доста откъси от „Евгений Онегин“. Години по-късно талантлив руски аристократ от прочутата фамилия Шереметьевы създава красивата мелодия към текста на Пушкин. Много изпълнители обожават това чисто мъжко любовно признание, но сред многобройните интерпретации тази на Валентина Пономарьова е повече от впечатляваща с изисканата си чистота.
Ще си припомните и “Прелестния звук на валс” по стихове на Алексей Толстой. Този Алексей - Константинович (за разлика от по-известния си колега Алексей Николаевич Толстой), както и Борис Шереметьев, е бил аристократ с титлата граф. И, разбира се, не бихме пропуснали знаменитите руски кочияши – „ямщики“. След една от известните песни, посветени на тези герои и създадена от Александър Гурильов по стихове на Константин Бахтурин, ще прозвучи популярната “Ямщик, не гони лошадей” - своеобразен символ на руската душа. Текстът на песента е написан от поета Николай фон Риттер през 1905, а музиката създава Яков Фелдман през 1914. В годините на Първата световна война романсът става изключително популярен, за да сподели съдбата на „Гори, гори, моя звезда“ и през 1920 да бъде забранен от съветската власт.
На финала - “А най-накрая аз ще кажа” с музика Андрей Петров и стихове на Белла Ахмадулина, авторска песен за саундтрака на филма на Елдар Рязанов „Жесток романс“.
Част от най-хубавите и популярни руски романси ще звучат с гласа на Дмитрий Хворостовски – една от най-ярките звезди на съвременния оперен небосклон, заедно с Московския камерен оркестър, дирижиран от Константин Орбелян и руския фолклорен ансамбъл „Стилът на петимата“. Останалите - с прекрасния глас на Валентина Пономарьова, знаменита руска певица, изпълнителка на романси и джаз-вокалистка, чийто баща е цигулар, представител на цяла династия руски цигански музиканти, а майка й е пианистка.