Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Природни резервати в България”: Резерват „Бели Лом” и природен парк „Русенски Лом”

| обновено на 26.05.15 в 11:35

Дълбоко врязаните в равнината каньони с меандрите на река Русенски Лом и нейните притоци - Черни, Малки и Бели Лом, са изключително красиви и ценни места с богато биоразнообразие. Каньони, пещери, крайречни тераси, характерни за Лудогорието горски екосистеми, растителен и животински генетичен фонд с редки видове. Те са под закрилата на закона в защитените територии резерват „Бели Лом” и природен парк „Русенски Лом”. Ломовете са характерни с отвесните си варовикови скали, които на места достигат височина 100 м. В множеството ниши и цепнатини обитават скалогнездящи птици - египетски лешояд, черен щъркел, бухал, белоопашат мишелов. Резерватът и паркът са райски кътове за още над 150 вида птици.
В резервата се срещат пет от общо шестте вида пеперуди от семейство Полумесеци - едни от най-красивите у нас. В ранна сутрин и късна вечер по речните тераси излизат на водопой благородни елени, сърни, лисици, чакали, вълци, диви свине. Срещат се още 35 вида прилепи, защитени растителни видове като снежно кокиче, пролетна циклама, битински синчец, ведрица, горска съсънка.
В природен парк „Русенски Лом” се намират два национални археологически резервата. Средновековният град Червен, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава през XII-XIV век, а Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 
В предаването участват експертът по биоразнообразие от природен парк „Русенски Лом” Георги Георгиев, историкът Валери Семов и екскурзоводът в средновековната крепост „Червен” Александър Христов.

25 май

По публикацията работи: Елена Кортел


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
​Разум Даскалов

​Разум Даскалов: Свят без дроги е невъзможен

В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..

публикувано на 17.03.25 в 14:05
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: Вечните разкази

Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..

публикувано на 17.03.25 в 08:05

Разломи и поломи

Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..

публикувано на 13.03.25 в 09:12

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20