Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Пътят към София”, радиоспектакъл в две части по едноименния роман на Стефан Дичев – 2 и 3 март, 16 часа

„Стефан Дичев и неговите герои” (художник Лиляна Дичева)
Снимка: lilianadicheva.wordpress.com

Изобразил проникновено видни исторически личности – „За свободата” и величави събития от нашата и световната истории – „Пътят към София”, „Ескадронът”, „Крепости”, „В лабиринта”, „Среща на силите”, „Подземията на Сен Жан д`Акр” „Завоевателят на миражите”, Стефан Дичев е и автор на известни творби за юноши – „Рали”, „Младостта на Раковски” и други. Издаван и превеждан многократно.

Лиляна Дичева: Бях на 16 години, когато се влюбих в него. Преди това просто нямам биография. През 1944 г., когато започнаха големите бомбардировки, се изнесохме, евакуирахме се и заминахме в Търново с цялото семейство. Баща ми изнесе и болницата в Търново. В Търново се беше евакуирал и Стефан Дичев. Там, на един купон се запознахме с него. После се оженихме. Той беше по-голям от мен с девет години. Аз изкарах с него и службата му. Едно време военната служба беше много тежка. Първо с най-грозните униформи на света, стари. Зимно време ги караха да правят походи по 40 – 50 км. Той се връщаше с разранени крака и аз всеки ден след академията тичах на „Четвърти километър” да му нося витамини и ядене от вкъщи. Аз много съм му помагала и той също ми е помагал. Не сме били двама художници или двама писатели, че да се съревноваваме. Той много обичаше живописта. Насърчаваше ме и много разбираше от изкуство. Когато отивахме в чужбина, първо двамата отивахме в някой музей да гледаме художниците. Това много ни свързваше. Аз пък много обичах литературата. Много му помагах. Той не знаеше езици и аз съм му превела една планина от книги за неговите исторически романи и драми, които трябваше да бъдат с много точни факти. Много си помагахме, но понякога се и карахме. Ако той не хареса нещо, аз два дни се сърдя, после си поправям картината. Аз като не му харесам нещо, той започва да вика. Аз казвам: „Няма да ти го преписвам повече на машина” и така, докато се сдобрим след два дни. Но препоръчвам на всички да мислят така за съпруга си като за най-добрия си приятел. Винаги има кризи, лоши моменти, но се случва с всички хора, разбира се.

Йордан Радичков: Стефан Дичев обичаше да се рови в Историята и това му доставяше огромно удоволствие. Обичаше да разказва сюжетите си по много странен начин. Стефан работеше върху книгата си за Александър Македонски. Веднъж на плажа той разказа как е замислил книгата си и за по-голяма яснота прибягна до един чертеж върху пясъка. Чертаеше с пръчка, направи кръг, раздели кръга на много вътрешни части, обяснявайки връзките между тях. Всъщност това беше структурата или архитектурата на книгата - архитектура, сложна и мъчна за разбиране.
Стефан беше добър и незлоблив човек, не зная как би живял днес в това наше злобно време. Може би щеше да търси отново убежище в Историята...

Станка Пенчева: Когато накрая смутните времена отминат, надявам се да има кой да оцени добронамерено, но безпристрастно - стойността на всеки творец, на всяка творба от изминалите десетилетия. И ще оцелее истинското. Вярвам, че написаното от Стефан Дичев ще бъде претеглено на справедливи везни, за да остане като достояние на българската култура. В епохата на казионен патриотизъм той сътвори трагичните и човечни образи на най-големите българи. В неговите томове думите свобода и отечество звучат автентично и съкровено, незасегнати от моди и конюнктури...

Драматизация: Тодор Иванов
Режисьор: Петко Радилов
Участват артистите: Стефан Данаилов, Антоний Генов, Меглена Караламбова, Борис Луканов, Илия Караиванов, Петър Гюров, Коста Цонев, Стефан Илиев, Любомир Младенов, Георги Новаков, Вера Караламбова и други.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Есента на ловеца" – филм за привидно изчезналата емпатия

Актьорът Александър Алексиев гостува в "Нашият ден" след премиерата на новия филм "Есента на ловеца " на 19 февруари. "Есента на ловеца" е нежен и човеколюбив филм за изконните ценности, които ни събират, но понякога ни убягват. Стъпвайки върху истински истории на нелегални мигранти, прекосяващи българската граница , белгийският режисьор..

публикувано на 20.02.25 в 13:05
Паулина Мичева

"Песента на стрелеца" на Ирене Вайехо и изкуството да се разказват вечни истории

За романа "Песента на стрелеца" на Ирене Вайехо  в "Нашият ден" разговаряме с Паулина Мичева , представител на едно от водещите български издателства. С ерудицията на класик и с ярка белетристична дарба Вайехо преосмисля сюжета на античната поема, преплита история и митология, придавайки приключенски характер и съвременно звучене на своя..

публикувано на 20.02.25 в 10:15
Творба на К. Калъчева

"Полилеят на подпалвача" – обща изложба живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев

В столичната галерия "Ракурси" под мотото "Полилеят на подпалвача" се откри съвместна експозиция живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев. Авторите "разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня – вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност", казва кураторът на изложбата Теодосий Георгиев . Чуваме и как..

публикувано на 20.02.25 в 09:15

Изложба "Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието"

"Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието".  Под това заглавие от 26 февруари до 8 март в галерия Doza се открива изложба, чиито инициатори са Мария Станишева и Руксандра Губернат (Румъния). В реализацията са включени още кураторите Сузана Дан и Милена Едвиг (България). Като част от проекта в края на 2024 година, с подкрепата на..

публикувано на 20.02.25 в 09:10

В Радомир историкът Симеон Мильов представя най-новата си книга

В Радомир историкът и неумолим изследовател Симеон Мильов, автор на сборника "Скришен фолклор", представя най-новата си книга "Думи за огрев". Изданието съдържа 25 котловинни (не)приказни етюди и песни без ноти от Среднозападна България. Представянето ще се състои в НЧ "Напредък 1895" от 17 ч. – чуйте повече в звуковия файл:..

публикувано на 20.02.25 в 09:03