През тази година се навършват 40 години от началото на електронната музика в България и създаването в Българското национално радио на първото студио за електронна музика през 1974 година.
Предисторията на електронната музика започва една година по-рано и е свързана с тема, застъпена в материали на Националния политехнически музей. През 1973 г. в Техническия университет Симо Лазаров защитава дипломна работа и създава електронен орган за музикални изпълнения, чийто непознат дотогава електронен звук впечатлява аудиториите. През следващата година Симо Лазаров вече работи в Българското национално радио и с огромната подкрепа на тогавашното ръководство се създава първото в България студио за електронна музика.
Ето какво разказва проф. д-р Симо Лазаров – завеждащ Студиото за електронна музика при БНР от 1974 до 1999 г.:
Нечувано – но факт! Когато през тези години в българските музикални терминологични речници се пише, че „... електронната музика се явява дехуманизирано изкуство, създадено и контролирано само от интелекта. Тази програма на електронната музика определя и нейната философска същност на дълбока антихуманна и реакционна проява в буржоазната идеология” студиото за електронна музика към БНР функционира активно, оборудвано с такава мощна апаратура – какъвто е синтезатора Синти 100, с който синтезатор разполагат само радиото в Белград и подобно студио в Лондон.
Днес голяма част от продукцията на Студиото за електронна музика при БНР се намира по архиви, фонотеки, филмотеки, дискотеки, CD-теки и кой знае къде още. Още по-голямата част е отлетяла отдавна в ефира – за радост. Защото началото – когато едно ново изкуство си пробива път е много трудно и е необходимо неговото популяризиране.
Излишно е да споменавам, че за това – електронната музика – в различните й превъплъщения – да намери своето място в радиоефира заслуга имат всички тогавашни радиоработници – от инженерите и техниците до музикалните редактори, тонрежисьори и музиканти, журналисти, технически сътрудници, които подкрепят тази дейност – до слушателите, които намираха начин да изразят своето мнение.
Ако има начин днес да чуем цялата оригинална продукция правена в Студиото за електронна музика при БНР ще ни трябват 5 милиона и 381 520 секунди! Поне такава беше равносметката в отчетите. А времето е в секунди, защото синтезирането на оригинални звуци е трудоемка дейност и поне в началото, когато за синтезирането със синтезатора Синти 100 на 20-30 секунди полезен звук бяха необходими два работни дни.
В тази равносметка не могат да влязат многото творчески терзания, времето за разговори, обмяна на мисли, идеи, творчески спорове, които дават цялостния облик на един творчески процес. Още повече когато човек има чувството, че е първи, че трябва да се създават нови критерии за българския слушател за нещо ново, нечувано до момента.
И звуците, създавани в тези студия имаха уникални качества и ставаха за първи път достояние на слушателите.
Трябваше много да се учи, да се създават нови умения за работа, да се поеме отговорността за създаване на нова звукова школа, която да направи лесен достъпа на всеки музикант, композитор и музикален редактор до сложната апаратура. Едва ли бихме могли да изброим творците, които в началото плахо, а впоследствие – уверено работеха и създаваха нови звуци, композиции и ефекти.
Днес – 40 години по-късно нещата стоят съвсем различно. Всеки може да продуцира със собствения си компютър каквото си иска. Критериите за звук са коренно променени. Всеки слушател има свое усещане и предпочитания за звук, който трябва да изразява идеите и посланията на твореца.
... А историята остава.
На моите слушатели и публика, които са с мен през тези години, сърдечно Благодаря.
Концертът, по повод годишнината от началото на електронната музика в България, ще се състои на 14 март, петък, от 19.30 часа в Първо студио на БНР.
Вход свободен.
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван Янъков. Избира да направи тези концерти в Добрич, с Българския камерен оркестър там, защото харесва града, красивата зала и публиката. Смята, че с идването на Арто Чифчиян, диригент с дълга и успешна..
Колумбийската звезда Шакира постави нов световен рекорд – тя вече е най-доходоносната латиноамериканска певица в историята . Турнето ѝ "Жените вече не плачат" ("Las Mujeres Ya No Lloran") донесе приходи от над 327 милиона долара от 64 концерта, за които бяха продадени повече от 2,5 милиона билета . Списание Billboard я отличи с престижната..
На 5 ноември в Гоце Делчев ще се състои "Вечер на кларинета" в Неврокопската света митрополия. Концертът е в рамките на 8-ия Международен есенен музикален фестивал "С музика и вяра в сърцето". Във "Вечер на Кларинета" ще се изявят музикантите проф. Сава Димитров – младши, ректор на НМА "Проф. П. Владигеров" и внук на проф. Сава Димитров – основоположник..
Легенда, облечена като счетоводител, но звучаща като змей! В рока има гласове, които не забравяш. Има визии, които не очакваш. А има и... Греъм Бонет – единственият рок вокалист, който прилича на герой от "Маями вайс", но пее като че ли повежда армия от урагани. Бонет, видял 2 и 200 на рок попрището, идва за пръв път в София със своя Graham..
Измамите с недвижими имоти засягат най-ценния актив на човека – неговия дом (имот). Една от процедурите, които се използват неправомерно в подобни случаи,..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg