Всяка песен разказва история

Здравко Петров представя в „Маестро, музика” рубриката "Всяка песен разказва история", посветена на 80-годишнината на БНР
Всеки петък от 11.00 ч.  представяме една българска песен, спечелила любовта на публиката през годините.
Търсим някой от нейните автори, изпълнители или сам водещият ще разкаже как е създадена, кога е изпълнена за първи път, какви награди е получила. Ще научите и други интересни случки, свързани с времето на нейното създаване.

„Зимно море”, музика Тончо Русев, текст Петър Караангов.
Историята на конкурса „Бургас и морето” започва през далечната 1973 г., кога се провежда първото му издание. Песента на Тончо Русев и Петър Караангов „Зимно море”, представена от Мустафа Чаушев печели първа награда. След участието си на този конкурс Мустафа Чаушев става един от най-популярните наши изпълнители. Записва песни на Тончо Русев, Морис Аладжем, Христо Ковачев, Зорница Попова. През 1975 г. подготвя излизането на първата дългосвиреща плоча. Осъществява две големи концертни турнета с Лили Иванова в бившия Съветски съюз. Става лауреат на Дрезденския шлагерен фестивал.

„Хълмът с лудата трева”, музика Стефан Диомов, текст Богдана Карадочева, изпълнена от Пламен Ставрев.
Пламен Ставрев е роден в Бургас. Завършил е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е и като преводач, но става известен като китарист, изпълнител и автор на песни. Първите песни записва в Българско национално радио в края на 70-те години в дует с Димитър Радев Вълчев.
През 90-те години Пламен Ставрев е един от известните български бардове. В продължение на няколко години участва и в организацията на „Блус фестивал” в родния си град.

„Жена на всички времена”

Петя Буюклиева е от певиците в българската попмузика, притежаващи завидни вокални възможности. Носителка е на награди от наши и международни конкурси, сред които е и Голямата награда – Златната статуетка „Златният Орфей”, връчена й през 1986 г. в Международния конкурс за изпълнители.
Още тогава за нея се заговори, че е едно от откритията в българската музика.
Сред песните, с които всички свързват нейния изключителен широк гласов диапазон и вокално – технически възможности, е „Жена на всички времена”, композиция на Димитър Бояджиев и Волен Николаев, която тя записва с Биг бенда на Българското национално радио през 1986 г.

„Открито море”, музика и аранжимент Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова.
Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) – музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) – музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) – музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) – музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) – музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) – музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.

„Стрели”, текст Николай Кънчев, изпълняват Стефан Воронов и ВИГ „Сребърни гривни”.
Атанас Косев е от онези наши композитори, които през 60-те години подават ръка на първите рокгрупи.
Една от първите му песни е „Малкият светъл прозорец”, която влиза в първата малка плоча на вокално инструментална група „Щурците”, издадена от „Балкантон” през1968 г., а през 1970 г. песните „Ладоле” и „Стрели”, последната с участието на Стефан Воронов, записват музикантите от ВИГ „Сребърни гривни”.

„Песен за синия балон”

Годината е 1967, в края на юни в Слънчев бряг се провежда третото издание на фестивала „Златният Орфей”. Три песни получават първа награда, едната от които е „Песен за синия балон”, композиция на Георги Генков и Иван Теофилов, изпълнена от Мария Мицева. Георги Генков е от композиторите, които полагат основите на българската забавна музика. Първите му композиционни опити в този жанр датират от края на 50-те години, когато прави аранжименти на няколко песни и оркестрови пиеси за естраден оркестър, написани от неговия брат д-р Димитър Генков. Първият успех на Георги Генков е през 1966 г., когато на второто издание на конкурса „Песни за българското Черноморие” получава специалната награда за песента си „Морето ме кани” в изпълнение на Красимира Минева. Освен песенния жанр, Георги Генков твори и в областта на филмовата музика, театралната, детската и музиката за куклен театър.

„Радостна пролет“, музика Борис Карадимчев, изпълнява Кирил Семов. Борис Карадимчев е съвременен български композитор, автор на стотици произведения в почти всички музикални жанрове. В неговите опуси откриваме музика към повече от 100 анимационни и 40 игрални филма, стотици песни за деца и възрастни, симфонични произведения. Удивителната бързина, с която са създадени много от тях, е показателна и в друго отношение: всичко е точно, съвършено и професионално безупречно. Той е от онези наши композитори, който може би в най-висша степен владее изкуството на интонационната музикална изразителност. В творбите му не могат да се открият пусти интонационни пространства.
През 50-те години на миналия век Борис Карадимчев завършва две специалности в Софийската музикална академия – дирижиране и композиция. Често се шегува с факта, че имал две дипломи за висше музикално образование: едната, по дирижиране е отлична, а другата, по композиция – задоволителна. Първите опити на младия композитор да пише музика датират от края на 50-те години и са свързани с така наречените „сериозни жанрове”. С абсолютна категоричност в началото на 60-те Карадимчев решава да експериментира в „самообразованието”, попадайки и в един „чужд” и „непознат” от академична гледна точка жанр в България – забавният. Този експеримент, колкото спонтанен, толкова и по убеждение ще се окаже изключително успешен и с всяка изминала година забавната песен ще намира трайно място в неговото творчество, ще разкрива нови хоризонти в композиторските му търсения.

„Прошепнати мечти”, музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, изпълнява Камелия Тодорова.
Песните на Александър Бръзицов са част от звуковата ни атмосфера десетилетия и заемат значителен дял от музикалната среда на българина. Дори и малкото, което композиторът създава днес, също носи белезите на неговия стил.
За Александър Бръзицов няма низши и висши жанрове, а просто хубава и лоша музика. Той създава песните си изцяло по вътрешен подтик, професионално, чрез щедрия си талант и здравият си вкус, с които успя да постави началото на една традиция в историята на българската попмузика.

„Близо до мен“, музика Кристиян Бояджиев, текст Александър Петров, изпълнява Вили Кавалджиев
Продължител на традициите в българската попмузика от своя баща – композиторът Атанас Бояджиев, Кристиян Бояджиев е от онези наши съвременни творци, притежаващи рядката способност да наситят и най-малката песенна форма с толкова много мелодическо и музикално съдържание, че да я превърнат в символ, емблема, която се запечатва завинаги в съзнанието ни. Такъв е и примерът с песента „Близо до мен“, текст Александър Петров, изпълнена от Вили Кавалджиев, с която Кристиян Бояджиев през 1992 г. повтаря успеха на баща си от 1969 г., като на фестивала „Златният Орфей“ получава Голямата награда.

Композиторът Кристиян Бояджиев до днес е осъществил записи на около 400 свои песни и на над 500 аранжимента. Сътрудничи с повечето от изявените български изпълнители като Васил Найденов – “Звезди”; "Електронното куче"; “Щурците” – "По пътя" (“Рок концертът отшумя”); Орлин Горанов -  "Анди", "Или"; Милена - "Стадион", "Коледари"; Стефка Оникян; Богдана Карадочева; Лили Иванова – “За да те има” и др.