Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кристоф Вилибалд Глук: Преди да пристъпя към написването на опера, се старая да забравя напълно, че съм музикант...

БНР Новини

Тази година с навършват 300 години от рождението на немския майстор. На малко творци е отредено място в историята като новатори и реформатори. Въпрос не само на характер и талант, но и на историческо време и място. Абсолютен прелом и обрат, единствен по рода си прави Кристоф Вилибалд Глук, заради което неслучайно свързваме името му с прочутата оперна реформа. Интересно е, че всяка реформа в този жанр в бурното му развитие през ХVІІ и ХVІІІ век използва едни и същи думи, за да дефинира промяната - подражание на античната трагедия, подражание на природата, истинност в театралното действие...

Кристоф Вилибалд Глук е произведен в “рицар на златната шпора” през 1756 година, малко преди премиерата на „Орфей и Евридика“, от папа Бенедикт след премиерата на операта “Антигона”. Тя е по либрето на най-прочутия либретист на века Пиетро Бонавентура Трапаси (накратко - Метастазио). По това време 42- годишният Глук вече е бил известен, вече е бил женен за богата съпруга, дъщеря на търговец, а оттам и напълно независим материално - в състояние да осъществи грандиозните си проекти. Проекти, за които избира други либретисти. Безкомпромисен, непоколебим в изискванията си, проявявал се даже като груб властелин и деспот – такъв са го познавали по всички театри на Европа, в които е ръководил постановки както на свои, така и на чужди опери. Глук въстава срещу безвкусно разлятата и обезобразена от безкрайни колоратури, украшения, и всякакви излишества голяма опера-сериа. Той пише: ...суетността на певците и прекаленото угодничество на композиторите превърнаха най-пищното и прекрасно изкуство в най-скучното и смешно зрелище.

В прочутото писмо на Глук до херцог Тоскански, на когото композиторът посвещава първата си реформаторска опера “Алцеста” пише още: Простота, правда и естественост – ето трите велики принципа на прекрасното във всички произведения на изкуството. Няма такова правило, което не бих пожертвал с готовност, заради силата на впечатлението...

Първото представление на операта "Орфей и Евридика" на Кристоф Вилибалд Глук преминава с успех на 5 октомври 1762 година във Виена, въпреки някои критики за изпълнението, от което и самият автор не бил доволен. Партитурата скоро била отпечатана в Париж. В Италия се поставя в преработен вид и с друго заглавие през 1769 година по повод височайша сватба в Пармския двор. Названието било „Празненствата на Аполон”. През 1774 идва ред на Парижката постановка, за която Глук създава своята френска версия – на френски език, с прибавени балетни номера и по-пищна оркестрация. Най-красивите от тях са танцът на фуриите и танцът на блажените души, които придобиват и самостоятелен характер впоследствие.

Малко след „Орфей“ отново във Виена Глук се запознава с френския дипломат Бейи дьо Релле, голям познавач на музиката и талантлив поет, който заинтригува композитора със свое либрето върху драмата на Расин “Ифигения в Авлида”. Глук е ангажиран да постави операта в Париж, взема едногодишен отпуск от виенския двор, където по това време е на служба, и през есента на 1773 година заминава със семейството си за Париж. Подготовката се извършва под неговото пряко ръководство. Галантните французи, свикнали само на вежливи отношения и със самочувствието на най-добрите артисти в Европа, започнали да негодуват против строгите му изисквания. Но Глук е притежавал голям авторитет, освен това Мария Антоанета – съпруга на френския престолонаследник и дъщеря на австрийската императрица го покровителства, тъй като е бивша негова ученичка по музика. 

Някои изследователи на епохата смятат, че реформата не принадлежи само на Глук. Той всъщност увенчава стремежите и търсенията на много автори, негови съвременници. Големите промени настъпват около 1760 година. Около двамата италиански либретисти граф Дурацо и Раниеро Калцабиджи, се оформя кръг анти-Метастазио (господстващият либретист по онова време). Нововъвединията са много – редуването на „речитативо секко“ и „ария да капо“ е изоставен, хорът, танците и оркестърът придобиват голямо значение, мелодиите се опростяват, а бравурните арии напълно изчезват. Всъщност се оказва, че Глук систематизира и превръща в норма търсенията и усилията на много музиканти, либретисти и дори философи сред които е и Русо. Шестте реформаторски шедьовъра на Глук от парижкия му период – „Орфей и Евридика“, „Алцеста“, „Ифигения в Авлида“, „Ифигения в Таврида“, „Парис и Елена“ и „Ехо и нарцис“ продължават да присъстват в репертоара на световните театри.

Тази музика на гигант – както я нарича Берлиоз, прекосява успешно целият ХІХ век, така критичен за произведенията преди Революцията.

В предаването ще звучат откъси от оперите „Орфей и Евридика“, „Ифигения в Таврида“ и „Парис и Елена“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Велека Цанкова

Велека Цанкова: За добрите новини в джаза с "Шипков мармалад"

Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона. Двамата представят втория албум с авторска музика на Михаил Йосифов & Новините в джаза: "Шипков мармалад". Не пропускат да поканят слушателите на концерта на формацията на 30 март в Sofia Live..

публикувано на 29.03.25 в 11:49

Тереза Берганца: Музиката ти се подчинява, когато се освободиш от всичко научено

Природата щедро я бе дарила с уникален, рядко срещан глас – колоратурно мецосопрано. С наситени ниски тонове и искрящи височини, а умопомрачителните колоратури оставяха публиката без дъх. Добавете към това лекота и елегантност на фразата, кристален тембър, музикалност и буен пламък и ще разберете защо Тереза Берганца влудяваше феновете на..

публикувано на 29.03.25 в 08:15

"Живот по мъжки правила" с Шкумбата и Симфониета Видин – концерт в Монтана

Днес, 28 март, в Общинския младежки дом в Монтана от 18:00 часа ще се състои Концерт-спектакълът "Живот по мъжки правила " с участието на Димитър Туджаров - Шкумбата и Симфониета Видин, под диригентството на Мирослав Хафузов. Не пропускайте тази уникална музикална вечер! Подробности ни разказа Мариета Христова, директор на младежкия дом в..

обновено на 28.03.25 в 09:59

Градът на липите посреща премиерата на "Риголето"

Поглеждаме към града на липите, където тази вечер и утре ще се състои първата оперна премиера в юбилейната за Старозагорската опера 2025 г. Това е "Риголето" от Джузепе Верди под диригентството на световноизвестния тенор и композитор Хосе Кура. Събитието започва в 19:00 часа, а подробностите обобщава колегата Ани Маринова. Слушайте!

обновено на 28.03.25 в 09:23

Музика и визуално изкуство в "Самсара" – новият спектакъл на Дюлгеров

Виртуозният китарист Ангел Дюлгеров ще представи за първи път своя спектакъл "Самсара – китарният свят на Ангел Дюлгеров" . Премиерата ще се състои в родния му Пловдив, след което музикалното събитие ще бъде представено и в театър "Сълза и смях" в София. През последните 15 години Дюлгеров е работил с някои от най-големите имена в българската музика,..

обновено на 28.03.25 в 09:13