Тази година с навършват 300 години от рождението на немския майстор. На малко творци е отредено място в историята като новатори и реформатори. Въпрос не само на характер и талант, но и на историческо време и място. Абсолютен прелом и обрат, единствен по рода си прави Кристоф Вилибалд Глук, заради което неслучайно свързваме името му с прочутата оперна реформа. Интересно е, че всяка реформа в този жанр в бурното му развитие през ХVІІ и ХVІІІ век използва едни и същи думи, за да дефинира промяната - подражание на античната трагедия, подражание на природата, истинност в театралното действие...
Кристоф Вилибалд Глук е произведен в “рицар на златната шпора” през 1756 година, малко преди премиерата на „Орфей и Евридика“, от папа Бенедикт след премиерата на операта “Антигона”. Тя е по либрето на най-прочутия либретист на века Пиетро Бонавентура Трапаси (накратко - Метастазио). По това време 42- годишният Глук вече е бил известен, вече е бил женен за богата съпруга, дъщеря на търговец, а оттам и напълно независим материално - в състояние да осъществи грандиозните си проекти. Проекти, за които избира други либретисти. Безкомпромисен, непоколебим в изискванията си, проявявал се даже като груб властелин и деспот – такъв са го познавали по всички театри на Европа, в които е ръководил постановки както на свои, така и на чужди опери. Глук въстава срещу безвкусно разлятата и обезобразена от безкрайни колоратури, украшения, и всякакви излишества голяма опера-сериа. Той пише: ...суетността на певците и прекаленото угодничество на композиторите превърнаха най-пищното и прекрасно изкуство в най-скучното и смешно зрелище.
В прочутото писмо на Глук до херцог Тоскански, на когото композиторът посвещава първата си реформаторска опера “Алцеста” пише още: Простота, правда и естественост – ето трите велики принципа на прекрасното във всички произведения на изкуството. Няма такова правило, което не бих пожертвал с готовност, заради силата на впечатлението...
Първото представление на операта "Орфей и Евридика" на Кристоф Вилибалд Глук преминава с успех на 5 октомври 1762 година във Виена, въпреки някои критики за изпълнението, от което и самият автор не бил доволен. Партитурата скоро била отпечатана в Париж. В Италия се поставя в преработен вид и с друго заглавие през 1769 година по повод височайша сватба в Пармския двор. Названието било „Празненствата на Аполон”. През 1774 идва ред на Парижката постановка, за която Глук създава своята френска версия – на френски език, с прибавени балетни номера и по-пищна оркестрация. Най-красивите от тях са танцът на фуриите и танцът на блажените души, които придобиват и самостоятелен характер впоследствие.
Малко след „Орфей“ отново във Виена Глук се запознава с френския дипломат Бейи дьо Релле, голям познавач на музиката и талантлив поет, който заинтригува композитора със свое либрето върху драмата на Расин “Ифигения в Авлида”. Глук е ангажиран да постави операта в Париж, взема едногодишен отпуск от виенския двор, където по това време е на служба, и през есента на 1773 година заминава със семейството си за Париж. Подготовката се извършва под неговото пряко ръководство. Галантните французи, свикнали само на вежливи отношения и със самочувствието на най-добрите артисти в Европа, започнали да негодуват против строгите му изисквания. Но Глук е притежавал голям авторитет, освен това Мария Антоанета – съпруга на френския престолонаследник и дъщеря на австрийската императрица го покровителства, тъй като е бивша негова ученичка по музика.
Някои изследователи на епохата смятат, че реформата не принадлежи само на Глук. Той всъщност увенчава стремежите и търсенията на много автори, негови съвременници. Големите промени настъпват около 1760 година. Около двамата италиански либретисти граф Дурацо и Раниеро Калцабиджи, се оформя кръг анти-Метастазио (господстващият либретист по онова време). Нововъвединията са много – редуването на „речитативо секко“ и „ария да капо“ е изоставен, хорът, танците и оркестърът придобиват голямо значение, мелодиите се опростяват, а бравурните арии напълно изчезват. Всъщност се оказва, че Глук систематизира и превръща в норма търсенията и усилията на много музиканти, либретисти и дори философи сред които е и Русо. Шестте реформаторски шедьовъра на Глук от парижкия му период – „Орфей и Евридика“, „Алцеста“, „Ифигения в Авлида“, „Ифигения в Таврида“, „Парис и Елена“ и „Ехо и нарцис“ продължават да присъстват в репертоара на световните театри.
Тази музика на гигант – както я нарича Берлиоз, прекосява успешно целият ХІХ век, така критичен за произведенията преди Революцията.
В предаването ще звучат откъси от оперите „Орфей и Евридика“, „Ифигения в Таврида“ и „Парис и Елена“.
Срещаме ви с българската композиторка Албена Врачанска, създател и президент от 2009 година на Международния конкурс за композиция "Начинаещи артисти", организиран с подкрепата на Люксембургското министерство на културата. Конкурсът е насочен към деца и млади композитори, както и към написването на педагогически произведения. Това е културна и..
"Винаги съм си мислил, че са неведоми пътищата на музиката и на това как тя ни влияе. Някои казват, че тя е най-великото изкуство, аз съм малко резервиран към това твърдение защото все пак има и други изкуства" – думи на контрабасиста и автор Михаил Иванов-Мишо, към които той добавя и следното – "Изкуството, като цяло, е велико, но музиката затова..
"Вие сте велики. Това е най-якото ни шоу от цялото турне. Започвам да чувствам страната ви като свой втори дом. Със сигурност ще се върнем", заяви вокалистът на "Годсмак" Съли Ерна на разпродадения концерт в препълнената зала "Арена Армеец" през октомври 2022 година. Дойде денят харизматичната банда да изпълни това свое обещание. Тя идва за..
Концертът "Майсторите на белкантото – Росини, Доницети и Белини" ще гостува в Самоков на 17 март в залата на Читалище-паметник "Отец Паисий" и в Ботевград на 18 март в залата на Народно читалище "Христо Ботев 1884". Оркестър "Митонисимо" заедно с четирима солисти – оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят оперни и..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова чест ще прозвучат архивни записи на музика от Верди, Леонкавало и Росини. Ще чуете в цялост и прочутата опера "Турандот" от Джакомо Пучини в запис от 10 ноември 1965 г. със солистите, хора и..
"Мутациите" на люксембургския писател Франсис Кирпс обхваща седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg