Свети Симеон-орач

публикувано на 01.09.14 в 09:10

С този празник започва есенната оран

„Празнично хоро“ – изпълняват Румен Сираков и оркестър „Славия“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С Християнския празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта, се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като „Симеон орач”, „Симеон сърп”, „Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Като начало на новата стопанска година Симеонов ден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за „курбан на Св. Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено.
Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе” берекетът от дома.
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите.
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове.
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Свети Симеон-орач

Есенно издание "Културама в музея"

Есенни джаз скици: авторски концерт на братя Владигерови

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

Новият албум на Eagle Post

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

67 години от основополагането на "Златния фонд" на Българското национално радио

Нова поетична антология събира 43-ма български автори

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР