Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен - Кръстовден

публикувано на 14.09.14 в 09:25]

БНР Новини

Снимка: БГНЕС

На този ден (14 септември), Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен превърнал се в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха след страданията и разпятието на спасителя. Олицетворение на жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и да влезе тържествено в Рим. Там той приел и християнството.
Изненадана от знамението императрицата - майка Елена, предприела пътуване до Ерусалим, за да открие Христовия кръст. На мястото - Голгота тя намерила езически храм и три кръста. Разпознала Христовия, когато доближила до него болно дете, което оздравяло на мига. Елена наредила кръстът да бъде издигнат отново, а езическият храм да бъде разрушен. Заради това ново издигане на светинята празникът се нарича „Въздвижение на честния кръст“.
В народната традиция празникът се нарича Кръстовден не само заради „честния кръст“, но и защото се вярва, че тогава „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене.
На този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Мъжете трябва да пазят кръста си от измръзване, а жените кръстосват, зариват, загърлят цветята в градината. Както на Симеонов ден, така и на Кръстовден, в някои райони се поставя началото на есенната оран и сеитба, а другаде пък наричат празника „Гроздоберник“, защото се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.
На много места се организират общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
В Тракия – Казанлък, Пазарджик, Пловдив се организират подобия на кукерски игри наричани джамал или камила. Вместо цар както при кукерите се прави камила и група маскирани младежи минават от къща на къща, като във всеки двор камилата скача лудо и накрая ляга на земята уморена. Стопанката я плиска с вода, поръсва я с жито или царевица и чак тогава животното се изправя. Камиларите „бръснат“ с дървени сабии стопанина, „удрят“ с тояги членовете на семейството, „прескачат“ момите, момците, децата, за да са здрави и силни. Домакините черпят с топла пита. Всички камилари се събират на обща трапеза, която въпреки поста позволява яденето на кокошка, баница и тиква, а тържеството завършва с къпане на участниците.
Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.