Либретото е създадено от Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, от самият Пучини и Джулио Рикорди – 1893 г. по едноименния роман на Антоан-Франсоа Право познат повече като "Абат Прево".
Премиерата е на 1 февруари 1893 в театър "Реджио", Торино.
За постановката на 21 януари 1894 в театър "Сан Карло" в Неапол Пучини преработва само първо действие, а през следващите години прави корекции по второ и четвърто действие.
Действащи лица:
• Манон Леско – сопран
• Ренато де Грийо, студент, любовник на Манон – тенор
• Леско, брат на Манон, сержант от Кралската гвардия – баритон
• Жеронт де Ревоар, главен ковчежник на Амиен – бас
• Едмондо, студент – тенор
• Ханджия – бас
• Учител по танци – тенор
• Певец – мецосопран
• Фенерджия – тенор
• Морски капитан – бас
• Сержант – бас
Първо действие – Амиен
Голям площад близо до Парижката врата пред пощенската станция. Студенти, войници и жители на града очакват пристигането на дилижанса от Париж. Някой играят хазарт. Едмондо се появява заедно с група студенти, следван от Де Грийо. Студентите припяват като хор на песента на Едмондо (Ave, sera gentile, che discendi col tuo corteo di zeffiri e di stelle). Де Грийо е в меланхолично настроение и студентите се закачат с него. Момичетата, които студентите чакат пристигат. Те дразнят Де Грийо и Едмондо ги моли да го оставят на мира (Tra voi, belle, brune e bionde). Чува се рог на пощенска кола и дилижансът пристига. С дилижанса пристигат и нови гости, сред които са сержант Леско с красивата си сестра Манон и богатият рентиер Жеронт дьо Равоа, главен ковчежник. Младият Де Грийо не е в състояние да свали очи от прелестната Манон (Donna non vidi mai simile a questa!) и когато Леско влиза в хана, и тя остава сама той я приближава и си уговаря среща с нея за по-късно. Леско води сестра си Манон да постъпи в манастир. Жеронт който също като Де Грийо е очарован от момичето, казва на Леско, че сестра му изглежда нещастна и че само ще бъде похабена красотата ѝ в манастира. Той кани Леско на вечеря и Леско приема поканата му. Леско е привлечен от комарджиите и се включва в залаганията. Жеронт, виждайки, че Леско е погълнат от играта възнамерява да избяга с Манон. Той казва на ханджията, че ще са му необходими коне и карета до час, че това е тайна и ханджията трябва да си мълчи, ако види мъжът и девойката да заминават. Едмондо обаче става свидетел на този разговор и предлага на Де Грийо, който също харесва Манон, да избяга той с нея и да заеме мястото на Жеронт в каретата. Манон спазва уговорката си с Де Грийо и двамата изчезват. Жеронт пристига. Едмондо му казва, че Манон е заминала с Де Грийо. Учуден от дадената му информация Жеронт прекъсва играта на Леско и го кара да проследят бегълците. Леско обаче държи първо да получи вечерята, на която е поканен и едва след това е склонен да търси Манон.
Второ действие – Париж
Красиво обзаведена стая в къщата на Жеронт, в която Манон живее като негова любовница. Тя е напуснала Де Грийо, когато парите му са свършили. Манон седи на тоалетната си масичка, докато фризьорка и двамата и асистенти и правят косата. Тя е инструктирала фризьорката да бъде внимателна с косата и. Леско влиза и поздравява сестра си за това, че е направила правилен избор ставайки любовница на Жеронт (Sei splendida e lucente) Манон продължава да дава инструкции на фризьорката и когато прическата и е завършена, става за да може брат и да се възхити на красотата ѝ. Въпреки похвалите на брат си тя е тъжна за това че е напуснала Де Грийо. Той винаги е в мислите и. Жеронт е стар, зъл и отегчителен (In quelle trine morbide, nell’alcova dorata). В стаята влизат певци изпратени от Жеронт, да развеселят Манон, те пеят песен възхваляваща красотата ѝ. Тя дава на брат си пари да плати на певците, но Леско прибира цялото портмоне, казвайки ѝ че ще ги обиди давайки им пари. Той се сбогува с музикантите, те му се покланят и излизат. Пристига Жеронт, водейки учител по танци, музиканти и някои стари приятели. Манон е отегчена от тях. Под инструкциите на Жеронт, Манон танцува менует с учителя по танци. Жеронт казва, че е време за разходка и моли Манон да се присъедини по-късно към групата. Манон остава сама и си намира занимание оправяйки тоалета си за разходката докато чака Жеронт. Внезапно се появява Де Грийо и двамата признават колко много се обичат. В този момент пристига Жеронт. Той се подиграва на Манон и ѝ напомня, че тя е негова. Тя му отговаря поставяйки огледало в ръката му и го кара да погледне там и да види защо тя не може да го обича. Ядосан Жеронт излиза. Манон и Де Грийо са щастливи, че са оставени сами. Те отново решават да избягат. Но Манон не иска да се откаже от бижутата си и красивите си рокли. Това не се харесва на Де Грийо, той е засегнат, че тя се интересува повече от вещите отколкото от любовта му. В този момент пристига Леско и им казва веднага да се махат тъй като старецът е извикал стражата. Манон бързо събира своите бижута и заедно с Де Грийо тръгват към вратата. Но от там се появяват войници, които бързат да арестуват Манон. В опит да избяга тя изпуска бижутата на земята. Тя е извлечена навън от войниците, които не позволяват на Де Грийо да ги последва. Де Грийо казва, че ще следва Манон до края на света.
Трето действие – Льо Авр
Площад близо до пристанището. Манон е в затвора, а Де Грийо и Леско са дошли тук, за да бъдат близо до нея. Де Грийо е обезумял от мъка. Леско му казва, че е подкупил пазача. С идването на зората Леско приближава постройката на пазачите и по знак на своя човек приближава до прозореца с решетките. На прозореца се появява Манон. Тя му казва, че ще бъде отведена в Америка. Двамата правят опит да я спасят, но са спрени от изстрели, които ги принуждават да си отидат. Появява се пазач водещ група жени, които ще бъдат заточени в Америка. Манон е една от тях. Когато жените минават покрай Леско и Де Грийо, Леско посочва сестра си на един от гражданите, който е дошъл да гледа качването на кораба на затворничките и му е казва, че знае нейната история. Тя е била отвлечена от своя млад любовник. Де Грийо се опитва да върви до Манон, но сержантът от стражата го блъска настрани. Де Грийо го заплашва и прегръща Манон. Подтиквани от Леско, гражданите вземат страната на Де Грийо (No! No! pazzo son!). Капитанът на кораба, който ще отведе жените се появява и научавайки каква е причината за суматохата се смилява над Де Грийо и му разрешава да се качи на борда с останалите пътуващи за Америка. Де Грийо е щастлив. Леско изненадан от обрата на събитията стиска ръката на Де Грийо и си тръгва.
Четвърто действие – Америка
Голяма пустинна равнина в околностите на Ню Орлиинс. Небето е мрачно, нощта се спуска, а Манон и Де Грийо продължават да вървят изтощени и окъсани. Манон е избягала от каторгата и вече е свободна, но е на края на силите си. Двамата не знаят къде да намерят нито храна, нито подслон, дори и вода за пиене. Отчаянието им е огромно. Той намира място за почивка, оставя Манон и тръгва да търси вода. Манон губи представа къде е и мислейки, че е изоставена, чувства че за нея няма надежда. Само смъртта може да я спаси от страданието. Тя си припомня за последен път своя живот – едничката радост в него е била любовта ѝ към де Грийо (Sola, perduta, abbandonata). Де Грийо се връща и успява да прегърне за последен път своята любима, която умира уверявайки го в любовта си.
Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието на мъжете и умира с разбито сърце, както са склонни да правят оперните героини, докато Момичето от Златния Запад получава когото иска с огнестрелно оръжие в ръце. "В Лион диригент на Пучини е..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Гуелфо Чивинини и Карло Дзангарини по мелодрамата на Дейвид Беласко "Момичето от Златния Запад" Първо изпълнение: Метрополитън опера, Ню Йорк, 10 декември 1910 Действащи лица: • Мини, собственичка на пивница "Полка" – сопран • Дик Джонсън (Рамирес), бандит – тенор • Джак Ранс, шериф – баритон • Ник, барман в..
Световни артисти и носители на наградата "Грами" гостуваха на десетото издание на Plovdiv Jazz Fest, което се откри в Деня на народните будители и продължи три дни в Дома на културата "Борис Христов" в града под тепетата. За цялостен принос в българската джаз музика тази година награда получи певицата Мими Николова. Артистичният директор на..
Датският музикант БАУН (BAUN) издаде дебютния си албум Beginnings на 25 октомври 2024 г. Съчетавайки джаз, соул, арендби, поп, фънк и бразилска музика, албумът отразява забележителните качества на БАУН като вокалист и автор на песни, а едновременно с това представя комбинация от вдъхновяващи мелодии, танцувални ритми и прочувствени текстове...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg