Ако стражите на духа са изкуството и вярата, на тялото са бруталността и жестокостта.
Славомир Мрожек (1930-2014)
Полски писател, журналист, драматург и карикатурист. Автор на къси разкази и около 40 комедии.
На 15 февруари от 16 часа радиотеатърът ще излъчи пиесата на Славомир Мрожек „Кланица”. Режисьор Николай Ламбрев - Михайловски.
Участват: Веселин Мезеклиев, Михаил Петров, Савина Бързева, Аделина Петрова, Александър Алексич, Ина Георгиева.
Дайте да мислим за разочарованието поновому - като доказателство за разум. Кой не изпитва разочарование? Само онзи който упорства в своето заблуждение. А това означава, че разумът му спи, или изобщо отсъства.
Трябва да вярвате, че ще победите, дори ако е очевидно, че не можете да победите. Само това е наистина вяра, а всяка вяра, която търси подкрепа от разума, не е истинска вяра.
Тълпите от единици търсят пророк, но най-често намират фюрер.
Защо всички величаят равенството, когато всеки иска да бъде изключителен.
Две личности възприемат една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква съмнение дали това наистина е една и съща ситуация. На мен, една и съща личност, ми се случва да възприемам една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква въпросът дали става дума за една и съща личност.
Не плачи за нещо, което не плаче за теб.
Глупостта винаги изглежда добре, мъдростта - никога.
Да не пренебрегваме тъгата. Не е ли тя най-силното у нас? В крайна сметка това, което остава от всичко, е само тъгата (и умората).
Науката не познава срама.
Дори да се противопоставяш на живота, да спориш с него, да доказваш на живота неговото безсмислие - не може другояче, освен да го живееш.
Животът е невъзможен без приспособяване. Но в същото време приспособяването е враг на живота. Най-приспособен е трупът.
„Е и какво от това?” е въпрос на кретен, на който дори и мъдрец не може да отговори.
Състоя се от въображение и празнота. Това значи, че дори някога въображението да изчезне, все пак нещо ще ми остане.
Волята сама по себе си няма посока, амбицията е която придава посока на волята.
Човек си мисли това и онова, но все пак най-често това.
По време на война хората претръпват към болката (чуждата, разбира се). По време на мир забравят за болката.
„Опознай сам себе си”. А после - какво?
Човешкият ум обича крайните изводи и постановки, защото с тях му е най-удобно.
Чувствата са зависими от информацията, тоест могат да нямат нищо общо с реалността, ако информацията е фалшива.
Тези, които искат нещо да имат вместо нещо да могат, предпочитат продукта пред търсенето. Или безспорното, дори да е фалшиво.
Зрялост - когато човек започне да се занимава със себе си не чак толкова безкрайно повече отколкото с другите.
Ако нямаше мъничко лицемерие и мъничко слепота, никой не би могъл да просъществува и никой не би надживял никого.
Теориите се раждат не толкова от потребностите, колкото от възможностите.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg