Мартенски празници

1 март - Баба Марта бързала, мартеници вързала
Първия ден на март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта, Летник. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата й братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. И когато това се случвало тя се разлютявала и времето от слънчево ставало мразовито и мрачно. Старицата имала и изисквания за хората, които ще срещне на своя ден. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те оставали вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде хубаво.
Според народните повели на този ден стопанката на дома става рано, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март (в някои райони се гадае според рождената дата).
Някои от обичаите на първи март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Най-хубавия обичай на първи март е всеки да подарява на своите близки специалния амулет наречен мартеница, който да го дари със здраве и сила през следващата година.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой крайща на България се прибавяли златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести.
Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.
Има различни приказки свързани с произхода на мартениците. Според една този амулет води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата приказка ни връща по Аспарухово време и разказва, че това се случило когато брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Те вързали края на бяло кълбо конци за крака на сокол, за да полети и да им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала птицата, бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв служеща като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух взел връвта и накъсал конци от бяло - червената нишка и връзвайки ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи”.
Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най-емблематичните и обичани символи на България. Бяло-червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.

„Пролетна рапсодия” - изпълнява Николай Антов и Оркестърът за народна музика на БНР, музика Николай Антов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

9 март - Свети Четиридесет Мъченици
„Щърколе, щърколе! Щръкни кола под кола, Да береме камъне, Да правиме мостове, Да ни идат гостове!…”
Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе. Именници са Младен, Младенка.
Светата православна църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний (IV в.).
В българските религиозни вярвания - представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила, а в обредните песни се отправят различни молби към щъркелите.
На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. Те трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Прави се за здраве. В този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
На този ден се приготвят специални обредни питки наречени Младенци. Намазват се с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпий за предпазване от шарка. Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.
Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята, за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.

25 март Благовец - „Че закука кукувица рано преди пролет, преди пролет, рано пред Благовец!”
Пролетта за народа идва на Благовец. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.
От приказния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.
На Благовец се яде риба, обредна благовешка пита и мед.
Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината, да става рано и да си свършва работата.
Всеки трябва да има парà в джоба - ако не златна, то поне сребърна. Ако те закука кукувица, трябва да си сит и с пълни джобове.
Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година - спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита.
Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. В този ден змиите не хапят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини - дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си.
Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да се постели халището и да се надява, че ще годари с богатство.
Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания „Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!”, съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.
На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи - да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните. Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо. Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини. Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичета им дупчат ушите точно на този ден. Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни.
Присаждат се плодните дървета, „за да са благи”. Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки. Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.