Ако мислех, че дарявам дете, аз не бих дарила никога

Мариела Великова (вляво) и Елисавета Коюмджиева в студиото на „Нашият ден - практично“.

Чуйте разговора

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да дариш семенна течност и още по-шокиращото – яйцеклетки. За мнозина репродуктивното донорство остава „тера инкогнита“. Първият сблъсък с идеята и осъзнаването на нейния смисъл предизвикват неминуемо недоумение. Нормално е. Мъжете го правят отдавна и като че ли е прието, дори и у нас. Но, как една жена дарява яйцеклетките си на непознати, с условието да не научи никога нищо за роденото дете? Нормално ли е? Къде завършват егоизмът, предразсъдъците, и стереотипите и откъде започва хуманността? Какво е това – лудост, благороден жест, или висша форма на любов към живота?
Засипвам с въпроси Мариела Великова, председател на фондация „Майки за донорство”, майка на две деца и донор на яйцеклетки. Отговорът й е кратък. Даряваш шанс на някой да има дете. На жена, чиито единствен шанс да износи и роди дете е някой да й помогне. Всичко тук е много лично и човешко. Мариела се връща към своята история. Когато за първи път чух за донорството се запитах (защото имам две деца), ако аз имам нужда, кой ще ми помогне? Какво щях да правя? Как щях да тръгна да търся помощ. Не можех да си го представя. Това е водещият мотив, че вече съм майка.

На 21 май фондация „Майки за донорство” ще празнува първата си година. Пощата на организацията е затрупана от личните истории на донори и реципиенти, всяка от тях, поднесена с много любов и уникална. Това, което ги обединява са майчинството и жаждата, любовта към детето. Не моето или твоето, а – детето.
Ако мислех, че дарявам дете, аз не бих дарила никога. Не даряваш дете, а една клетка. Дали ще дам – сърце, бъбрек, черен дроб за мен е едно и също. Тя ще помогне да се роди дете, но не е дете, е убедена Мариела и дори не иска да коментираме медицинските данни, според които яйцеклетката е носител на едва около 5 % генетичен материал.
Над 40 000 бездетни семейства са регистрирани като чакащи в програмата за репродуктивно донорство у нас. Дарителите са близо 1 700 и въпреки промяната в нагласите, усилията на майките, които се самоорганизират, на медиите, на известните лица, подкрепящи информационните кампании, броят им остава крайно недостатъчен.
Смея да се похваля, че имаме най-добрите репродуктивни специалисти. И става един парадокс – тук, в България, имаме отлични репродуктивни специалисти, на които и донори, и реципиенти спокойно могат да се доверят, а в същото време не ни достигат тези големи числа, казва Мариела Великова и уверява, че „Майки за донорство“ не агитира никого към дарителство. Иска само хората да знаят какво е това. Да има разбиране и тогава нещата ще тръгнат от само себе си. Искам от нея да разкаже една щастлива история, а тя ми казва: Всяко семейство, което е прегърнало своето дълго чакано бебе, е вече щастливо.
Как се даряват щастие, майчинство и нов живот. Чуйте разговора с Мариела Великова, председател на фондация „Майки за донорство”.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!