Една непрекъснато разказвана приказка

Дали заради конфликтното трио зла вещица и беззащитни братче и сестриче, дали заради високия градус на напрежението,  дали заради приключването на страшното с хубавото, дали пък заради гениалната идея за къща, направена от сладкиши и бонбони, или заради всичко това, взето накуп, от 1812 година насам тази приказка продължава да е отново и отново разказвана. Разбира се, тя не се е появила през 1812, а много много по-рано, но през тази година е преразказана и публикувана от братя Грим. Якоб и Вилхелм Грим чуват за Хензел и Гретел от приятелката на Вилхелм и негова бъдеща жена Дортхен Вилд. В първото издание на приказката дърварят и  неговата жена, бащата и майката на Хензел и Гретел са тези, които ги изоставят. В по-късни издания има малки поправки – появява се мащехата вместо майката и от своя страна бащата отначало се противопоставя на идеята да изоставят децата, така че позорният акт на изоставянето е смекчен.  
Така или иначе мотивът за бедността и глада, които са толкова страшни, че родителите са готови да изоставят децата си, според фолклористите от района на приказката – Германия и балтийския регион, са  пряко отражение на реално случило се събитие през средновековието – Големият Глад (1315-1321 г.), който бил първият от серия кризи, застигнали Европа през 14 век. Той започва с дълготрайно лошо време през пролетта на 1315 година и повсеместни оскъдни реколти пред следващите  години.  Причинява смъртта на милиони. Приказката за Хензел и Гретел води началото си от точно този период, когато отчаяни родители са изоставяли децата си да се оправят сами.   
Непрекъснатото разказване на приказката продължава с опера, анимационни филми, сценични пиеси и телевизионни филми, куклено шоу, 3Д продукции , мюзикъли и балети. Ние предлагаме радиодраматизация – най-близкия жанр до старата разказваческа школа.