Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

По-леки от въздуха

Орлина Аспарухова
Снимка: личен архив

Въпреки трагичната участ на митичния Икар, броят на хората, опитвали да открият небето, за да полетят, не е никак малко – далеч преди братя Райт, които осъществяват полетите на моторни летателни апарати, по-тежки от въздуха, се раждат велики мечтатели, превърнали се в откриватели на въздухоплаването с балони и дирижабли. Сред тези романтици има учени – физици и химици като Бартоломео де Гусман и Жак Александър Сезар Шарл, но се намират и индустриалци – производители на хартия като братя Монголфие, както и генерали, наследници на благородна синя кръв като Фердинанд фон Цепелин. Не липсват и романтички:  такива като Мадлен-Софи Бланшар, вдовицата на единия от летците, за пръв път прелетели Ламанша – Жан-Пиер Бланшар, същият, който при този исторически полет на балон с горещ въздух от Дувър до Кале, изхвърля дори панталоните си, за да се приземи заедно със събрата си Джон Джефрис успешно на френска земя. Или мадам Тибъл, която за разлика от госпожа Бланшар, чийто балон при порив на вятъра се взривява, по време на полета си над Лион дори изпяла една ария от опера! Как небето предизвиква и обсебва в своята безкрайност хора като тях – можете да разберете от разказа на Орлина Аспарухова, ръководител на клуб „Орли“ и първата жена, пилот на балон у нас.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54