Европейска рафинираност и славянска емоционалност. Рецитал на Григорий Соколов в Залцбург

Сравняват го със Святослав Рихтер и Емил Гилелс и го поставят до имената на най-най-големите клавирни интерпретатори не само на нашето време, а и на целия ХХ век. Странен, особен с отношението си към роялите, с които кариерата му го среща. Той смята, че 50 процента от успеха на един пианист е в инструмента, на който свири, че те двамата са равнопоставени партьори в едно общо творческо дело, в което всеки дава от себе си. Публиката го боготвори. А той й дава само 60 до 80 концерта годишно. Почти само рецитали, почти само в Европа. Не обича студийните записи. Избягва концертите с оркестър. Той е руският пианист Григорий Соколов: За пиано е написан океан от музика и през целия си живот не мога да изсвиря дори малка част от нея. Ако свиря с оркестър, не ми стига време за репетиции, още по-трудно се намира оркестър, който се интересува от крайния продукт и не си гледа часовниците. Не е лесно и с диригентите, защото маестрото трябва да е прекрасен акомпанятор и да ме следва и разбира музиката по същия начин като мен. Това се случва много рядко! Сега идва най-лошото. Ако свиря на рецитал едни и същи пиеси в продължение на години, то те ще се развиват, ще стават по-добри с течение на времето. Но с всеки нов оркестър и диригент аз трябва да започвам от нулата от първата репетиция. Така че, вместо да влагам толкова много енергия за инструментален концерт, предпочитам да свиря соло, защото знам, че всичко зависи от мен. Със 100 човека зад мен оркестър е почти невъзможно да се получи. Отговорността не е в мои ръце.

Григорий Соколов е роден през 1950 година в Санкт Петербург - тогава Ленинград, и започва да свири на пет години на пиано. На седем е приет в музикалното училище към Ленинградската консерватория. Първият му солов концерт е на 12 години, а едва на 16 идва първото голямо признание - става победител на Третия международен конкурс „Пьотр Илич Чайковски” (в журито е великият Емил Гилелс). Въпреки огромния престиж на този конкурс сериозната международна кариера на Соколов се развива едва след 1980 г.
През 1975-90 той преподава, а от 1986 г. е професор в консерваторията на родния си град.
През 2003 и 2004 г. двукратно получава наградата Франко Абиати, а през 2008 година му е присъдена премията Артуро Бенедети Микеланджели.
Любопитен факт е, че през 2009 г. Соколов отменя планиран концерт в Лондон поради визовите изисквания за лица, които не са граждани на Европейския съюз да предоставят пръстови и ретинови отпечатъци. Пианистът протестира, че подобни изисквания са отзвук от студената война. През миналата седмица той отказа да приеме ежегодната музикална награда на Кремона - според писмото му до организаторите по морални съображения.

Според пианистката Александра Юозапенайте изкуството на Соколов е „Щастливо съчетание на два свята - европейска рафинираност, ред и хармония и контролирана славянска емоционалност, преливаща от благородство. Двата свята уникално живеят в душата на този зрял и опитен творец”.

В „Рецитал” по програма „Христо Ботев” на 27 септември от 23 часа Григорий Соколов изпълнява музика на Шопен.