Тя се води няколко века и никой не я нарича война, защото документите за нея доскоро бяха заключени в тайните фондове на руските архиви. Става дума неогласените отношения през периода 1455-1918 г. между Руската империя и българския народ.
Едва наскоро Янко Гочев извади тази война на светло на базата на не само на автентични български документи, но и на редица руски, шокиращи със своето съдържание. Всички безспорни свидетелства авторът е побрал в тритомник, благодарение на упоритата си изследователска дейност. И тези свидетелства проговорят, извадени от Архива на външната политика на Руската империя, от Държавния архив на Руската федерация, както и от сборниците с документи за международните отношения и за политиката на Русия, „Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област“, „Авантюрите на руския царизъм в България“ и др.
Тези укрити или фалшифицирани исторически факти от нашата история доказват по безспорен и категоричен начин, че цялата руска политика в посочения период има подчертано антибългарски характер. Изводът е разтърсващ, но той се налага от само себе си, ако се проследи намесата на руската дипломация във вътрешните работи на България и тази намеса фатално предопределя съдбата на българския народ. Този народ е умишлено разделян и противопоставян на българи и русофили, от което печелят Русия и нейните протежета – нашите съседи, заграбили изконни български земи и подложили на масов геноцид българите, които ги населяват. Геноцид, който продължава и сега в Гърция, Сърбия и Македония.
Събеседници: Янко Гочев и Никола Григоров.
Янко Георгиев Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността „История и география“ в историческия факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и придобива квалификация „магистър“. През 2005 г, отново с отличен успех, завършва специалността „Право“ на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград с образователно квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“. Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения.
Никола Григоров е роден в с. Делчево, Гоцеделчевско през 1953 г. Завършил е икономика и организация на вътрешната търговия във Висшия икономически институт в София. Автор е на родолюбивото тв предаване „Сите българи заедно”. Под същото заглавие издава и поредица от документални книги, свързани с малко известни факти от българската история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
