Темата за клошарите като клише, която Документално студио започна миналата седмица, продължава. Тази събота ще чуете „Монолози на скитника“ – от Николай Станков. Отново поглед към хората, които живеят на улицата и ровят в кофите за боклук. Този път авторът надниква там през очите на един клошар:
Съкратиха ме, нямаше работа...
Регистрирах се като безработен, но ми направиха хиляди номера...
Предпочетох да гладувам, отколкото да сваля шапка...
Брат ми ме удари и казах, че няма да стъпя повече в този дом...
И през погледа на хората наоколо. Как те виждат бездомниците:
Едни животът ги е довел до това положение. Други сами са си избрали, но съм сигурна, че не са така борбени, както трябва да бъдат.
Убедена съм, че той и по друг начин може да се справи с живота.Може би няма шанс да преживява по друг начин, но и смятам, че мързеливите хора стават клошари.
За едни това е съдба, за други е собствен избор.
Няма да забравя как веднъж едно дете хвърли в кофата за боклук недояден сандвич пред очите на един клошар и не му го подаде. Значи те са невидими. Бедността е невидима. Никой не иска да забелязва лошото в живота.
Явно хората, които поради стечение на обстоятелства са останали на улицата, без работа, без дом са като че ли по-добрите хора, а по-лошите хора успяват да се справят по някакъв начин.
Съжалявам за този човек, който няма къде да се приюти. Когато мина покрай фургона, виждам, че живее в нечовешки условия. Всеки може да стигне до дъното. Доколкото разбирам този човек, който сега живее във фургона е бил учител... Значи е интелигентен човек...
С какво би могло да се помогне на един просяк? С нищо. Той иска да бъде просяк. Ако искаше да живее по друг начин, той би направил нещо. Може би са отчаяни. Но има и хора, които се правят на отчаяни.
Клошар... кой става... може би обстановката, в която живеем, е предпоставка за клошари...
И ние не знаем. Авторът на „Монолози на скитника“ задава въпроси, но не дава отговори. Слушайте и преценете сами.
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
С премиера на спектакъла "Вишнева градина" от Антон П. Чехов открива новия си творчески сезон Драматично-кукленият театър във Враца . Режисьор на..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg