В превод от английски „дрон“ означава „търтей, безделник“. Само че от военна технология и хоби за последните десетина години въпросните „лентяи“ все повече се превръщат в част от телекомуникациите, рекламата, туризма, киноиндустрията, селското стопанство, транспорта, много други производства, социални дейности и услуги. Дронове вече се използват за огледи на имоти, снимки на сватби и футболни мачове, за разнасяне на пици, засаждане на дървета, фотографиране на местопрестъпления, издирване на изчезнали хора, проследяване на животни, подпомагане на спешната медицинска помощ, решаване на проблеми при аварии, екокатастрофи и природни бедствия. Дронове откриха под водата легендарен кораб на Хенрих V. Пак дронове се извисиха над някои от испанските плажове в помощ на водните спасители. В Нова Зеландия започнаха да пасат овце с тяхна помощ, а в Китай се появи и първият дрон, който може да превозва в продължение на 23 минути пътник с тегло до 100 килограма. Но защо все по-често чуваме, че в най-скоро време се задават войни между дронове? Как би могло да се противодейства на шпионски и криминални дронове? Ще се превърнат ли тези безпилотни летателни апарати в част от всекидневието ни и какво бъдеще им предричат специалистите по въздухоплаване, които в някои страни вече въвеждат специално законодателство за опазване на своята национална сигурност? За да се ориентираме в благородните и безскрупулните способности на тези хвъркати машинки, задвижвани чрез дистанционно управление или по предварително зададен с помощта на GPS маршрут, наш гид от птичи поглед е един от първите професионални обучители за управление на дронове у нас Трифон Михайлов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
