Периодът на социализма е изтъкан от парадокси, но като че ли един от най-големите е, че всъщност една по принцип маргинална сфера от човешкото общество, каквато е изкуството, бива превърната в център на идеологически преследвания и остракирания. Случаите са много, за да бъдат изреждани, ще се ограничим само с най-емблематичните: разтурената през 1948 г. изложба от Румъния, след която на Васил Бараков (и на колегите му) се налага задълго да се откаже от художничеството, за да се занимава със създаване на шрифтове; нападките и издевателствата над Александър Жендов, отвели го в гроба; т. нар. „случай „Тютюн“, когато лично намесата на тогавашния първи секретар на БКП Вълко Червенков спасява Димитър Димов от преследване и тормоз; вдигналото толкова шумотевица издание на „Люти чушки“ на художника-карикатурист Борис Димовски и поета-сатирик Радой Ралин; разгромът срещу стихосбирката „Стихове“ на Константин Павлов; разтурянето на Бургаския театър с режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов и Леон Даниел; не по-малкото прекъсване на развитието в кукления театър, осъществено от Иван Свежин (Теофилов); полу-негласните забрани за публикуване на Николай Кънчев, Константин Павлов, Иван Цанев, да не споменаваме ветото над дейността над корифеи на българската култура като Атанас Далчев, Владимир Василев, Симеон Радев, Фани Попова-Мутафова и др.; прочутото изказване на Тодор Живков срещу формализма в изкуството; спрените или принудени да бъдат самоцензурирани филми на Христо Христов, Бинка Желязкова, Христо Ганев; прокуждането на творци от ранга на Давид Перец, Елиезер Алшех, Боян Райнов, Христо Огнянов, Петър Увалиев, Любомир Далчев, Георги Марков…
Списъкът може да бъде продължен, за съжаление, с посочените случаи той нито се изчерпва, нито пък казва дори и процент от истината за действията на комунистическата партия и нейните репресивни тайни служби срещу хората на изкуството. Тъкмо да отвори мъничко завесата на тия мъчителни взаимоотношения се опитва кураторът на подредената в Софийска градска художествена галерия изложба „Форми на съпротива“ Красимир Илиев, да проникне по-дълбоко в причините защо комунистическата власт така усърдно и със злоба е преследвала българските творци. Ясно е, че зад всичко се крият идеологически причини, но особеното внимание, което тоталитаризмът обръща на изкуството и културата заслужава по-обстойно вглеждане.
Гости: Красимир Илиев – куратор на изложбата „Форми на съпротива“ в СГХГ и проф. Иван Еленков от катедра „Теория и история на културата“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В поредното издание "За здравето" отправихме този въпрос към психиатъра д-р Ирина Лазарова. В анализите, коментарите и разсъжденията по темата поставихме разнопосочни акценти. Постарахме се да направим характеристика на новостите в психиатричната наука и практика, говорихме за неврозите и биполярните афективни разстройства, за масовите психози и..
2 юли 1776 г. Тринадесетте британски колонии в Северна Америка на Континенталния си конгрес обявяват, че повече няма да се подчиняват на Британската империя. На 4 юли Тринадесетте подписват Декларацията за независимост – денят става национален празник на новообразуваните Съединени щати. Събития, които тогава не получават дължимото им внимание,..
Връзката между храната и здравето е двупосочна. Човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и на болестта. Това твърди хранителният терапевт Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните". "Това, което ядем, както сме приготвили храната си,..
Китай безкрай! Колкото и да обикаляме из азиатската държава, все ще се натъкнем на нещо ново и непознато. А ако сте решили да я посетите за първи път, с книгата на Иолина Василева "С обич от Китай" или с постовете ѝ от едноименната страница във Фейсбук определено ще тръгнете по-подготвени. Красивата русокоса дама е създала увлекателен наръчник,..
Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова –..
Какво разбрахме и не разбрахме за политическите трусове у нас – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Евгений Дайнов . Вотът на..
SLAPP делата, медийната среда у нас и искът на Нова телевизия срещу журналиста Калин Манолов и доц. Светлана Божилова, коментира във "Въпреки..
Сто дни след ареста на Екрем Имамоглу хиляди се събраха пред Общината в Истанбул, а журналисти от турското сатирично списание LeMan бяха арестувани..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg