Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Директно от зала „България” - Юбилеен концерт на Виктор Чучков, 13 май, 19 часа

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

На 25 февруари т.г. обичаният от всички Виктор Чучков навърши 70! Към поредицата празнични изяви, с които отбелязваме тази годишнина, се присъединява и Симфоничният оркестър на БНР, който в петък, 13-и май, ще партнира на големия български музикант. В програмата на вечерта са включени авторската творба на Виктор Чучков „Романтична история за пиано и оркестър”, Концертът за пиано и оркестър на Николай Римски-Корсаков и Симфония „Из Новия свят” на Антонин Дворжак. Диригент ще бъде Росен Гергов.

Проф. Виктор Чучков е български пианист и композитор с международна известност. Роден е на 25 февруари 1946 г. в град Горна Оряховица. От малък изучава пиано, на 20 години печели правото на стипендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия”. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София.
Има редица международни изяви и признания, получава многобройни престижни награди. Свири в много европейски радио и телевизионни станции.
Професор е по камерна музика и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Награден е с орден „Кирил и Методий” I степен. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (1999-2005). Почетен гражданин на Горна Оряховица от 1998 г. Автор на някои от най-обичаните детски песни, като „Химн на сътворението”, „Дъга” и други.
В края на 2015 г. проф. Чучков бе избран за член на Обществения съвет на Българското национално радио.

„Романтична история за пиано и оркестър” е творба, написана през 2009 година. По думите на автора това е „творба от влюбени за влюбени“ и е „зов да не бягаме от романтиката, която е във всички времена”.
Николай Римски-Корсаков отделя на симфоничната си музика значително по-малко време и внимание, отколкото на оперното си творчество. Неговите симфонични творби не са многобройни, но по своята дълбочина, художествено внушение и изключителна самобитност те заемат достойно място, редом с оперите му.
Концертът за пиано на Римски-Корсаков, опус 30 в до диез минор е композиран между 1882 и 1883 година. Творбата възниква под въздействието на друг голям руски музикант – Милий Балакирев, в чийто кръжок „Могучая кучка” Римски-Корсаков участва активно. Прекрасен пианист и диригент, през 1881, след относително дълго прекъсване, Милий Балакирев подновява концертите си с руска музика на сцената на първото Свободно музикално училище в Санкт Петербург. Именно той предлага на Римски-Корсаков да напише концерт за пиано. Макар да не е пианист, Корсаков споделя: Трябва да призная, че произведението ми прозвуча добре и беше добър опит, поне що се отнася до клавирната техника и стил. Самият Балакирев беше много изненадан от факта, че концертът му хареса, макар че познавайки ме, би трябвало да му е известно, че аз знам как да композирам нещо, което да е изцяло пианистично.
Своето намерение да напише клавирен концерт Римски-Корсаков споделя и с Франц Лист, комуто иска да посвети творбата си. Затова не е учудващ фактът, че произведението наподобява концертите на Лист (особено втория от тях!) и е написано в непрекъснат цикъл, като частите преливат една в друга без строго очертани граници. Виртуозността на солиращия инструмент също е заимствана от листовия клавирен стил. Различното тук е, че концертът на Римски-Корсаков е монотематичен. Единствената тема е взета от една фолклорна песен, включена под №18 в колекцията народни песни, публикувани през 1866 година. Римски-Корсаков развива тази песен и тя преминава през различни метаморфози, което също е повлияно от Листовия маниер. При това непрекъснато развитие темата променя своя характер и стил. В концерта се усеща също и влиянието на „Руската фантазия” в си бемол минор на Едуард Направник - творба, която Римски-Корсаков е дирижирал на Общоруското изложение през 1882. И двете произведения са написани в свободна форма, използвайки руски народни песни, само че във Фантазията на Направник използваните песни са три, а при Корсаков е само една: „Ей, ухнем”.
Лиризмът на клавирния концерт на Николай Римски-Корсаков, както и неговите бравурни пасажи и оригиналното развитие на теми от руски народни песни заемат трайно място в руското музикално национално творчество и вдъхновяват редица руски композитори, сред които Глазунов, Аренски и особено Сергей Рахманинов. Клавирният концерт на Корсаков обаче се свири сравнително рядко по световните сцени, тъй като е доста кратък (той трае приблизително петнайсетина минути). Първото му изпълнение е през март 1883 по време на един от концертите на Милий Балакирев в Музикалното училище на Санкт Петербург. Концертът е в три части, които се изпълняват без прекъсване: Moderato - Allegretto quasi polaccaAndante mossoAllegro
Една от най-популярните симфонии не само в творчеството на Дворжак, но и в цялата музикална литература, Симфонията в ми минор опус 95 „Из Новия свят” на Антонин Дворжак е създадена през 1893, по времето, когато композиторът е директор на консерваторията за музика в Америка. Симфонията е поръчана от Ню Йоркската филхармония и е изпълнена за първи път на 16 декември в „Карнеги Хол” под диригентството на Антон Зейдл. Още на следния ден след премиерата, тя е изпълнена повторно и до края на годината звучи още два пъти в друга Ню Йоркска зала - в Бруклин. В началото на 1894 творбата е публикувана от известния берлински издател Зимрок, като коректурите прави не самият Дворжак, а неговият приятел и покровител Йоханес Брамс. Открил и препоръчал преди години на своя издател никому неизвестния по онова време чешки композитор, Брамс трогателно продължава да помага на Дворжак.
През годините номерацията на Симфония „Из Новия свят” претърпява няколко корекции. Тъй като Зимрок издава три от седемте написани симфонии на Дворжак, а лондонският издател Новело - още една - „Симфония из Новия свят”, която е последна, получава при първото си издание номер 5. Самият Дворжак пък се колебае как да я нарече - Седма или Осма - тъй като смята първата си симфония за изгубена. За това свидетелства заглавната страница на ръкописа на партитурата: „Из Новия свят – Симфония №8”. Едва в средата на 20-и век последната симфония на Дворжак започва да се нарича Девета. Тя е връх на симфоничното творчество на композитора и рязко се отличава от предишните му симфонии. Както самият Дворжак признава „всеки от нас, който има нос, може да усети в тази симфония влиянието на Америка”. Или: „Никога не бих написал така това произведение, ако не бях видял Америка”. И наистина, в мелодичните, хармоническите, ладови и ритмични обрати, дори в оркестрацията могат да се усетят характерните особености на американската музика, макар композиторът да не е цитирал фолклорни образци. „Стремил съм се да възпроизведа в моята симфония особеностите на негърските и индианските мелодии. Но не съм взел нито една от тези мелодии... Просто си писах собствени теми, включвайки в тях особеностите на музиката на негрите и индианците, и когато използвах тези теми, изпълзвах всички постижения на ритмиката, хармонизацията, контрапункта и оркестровите багри, за да ги развия” - обяснява Дворжак. Впоследствие неведнъж е писано за това, че в симфонията е цитирана една много популярна американска песен, без да се подозира за парадокса, с който нерядко се сблъскват фолклористите. Американският ученик на Дворжак - Уилям Армс Фишер - обработва темата на бавната му част за баритон и хор върху собствен текст, и цяла Америка запява тази песен, без да знае какъв точно е произходът й. В същото време е показателно твърдението на Дворжак: „Където и да творя - в Америка или Англия - аз винаги пиша чисто чешка музика”. Това сливане на исконно чешки и нови американски източници придава на стила на последната симфония на композитора уникален характер. Симфонията е в четири части: Adagio-Allegro molto; Largo; Scherzo Molto vivace - Poco sostenuto, Allegro con fuoco.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Концертът "Петолиния и вдъхновения" събира класическата музика и българския фолклор

Концертът "Петолиния и вдъхновения" е проект на композитора Костадин Генчев. Той преплита класическата музика и фолклора, като се смесват тембрите на инструментите. Генчев коментира, че когато звучи класически щрайх квартет и квинтет с контрабас, смесвайки тембъра на виола или цигулка с гъдулка, на кларинет с кавал, класическа китара и тамбура, се..

публикувано на 04.02.25 в 09:05

Квартет Sage с първи сингъл и концерт в София

Група Sage се сформира в Амстердамската консерватория и  обединява четирима млади музиканти, събрали се в забележителния нидерландски град. Тромпетистът Рома Гашо и пианистът Грегоар Кифер са от Франция, басистът Дуорт Фернандеш е от Португалия, а Александър Иванов – барабани е от България. Техният произход, експериментаторски стремеж и дух на..

публикувано на 04.02.25 в 08:00

Басеку Куяте и Ами Сако – автентичен малийски блус в София

"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте . Тя пък – Ами Сако – има един от най-мощните и запомнящи се гласове в цяла Западна Африка. А платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" и концертната серия..

публикувано на 03.02.25 в 19:47

Денят, в който музиката умря

На днешния ден се навършват 66 години от гибелта на рок легендите Бъди Холи, Биг Бопър и Ричи Валенсуела . Самолетът им се разбива в Айова, по време на турне. На мястото на катастрофата и в родните им градове всяка година се организират възпоменателни събития. Този ден е наречен от феновете на рокендрола "Денят, в който музиката умря". Бъди Холи,..

публикувано на 03.02.25 в 14:43

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..

публикувано на 03.02.25 в 07:55