В народните вярвания на много страни животните заемат достойно място; във всеки случай докато все още човекът успява да запази своята близост с природата, част от която е и самият той – при това далеч не само в езическите времена на тотеми и табута.
Но защо заекът се оказва едно от най-демоничните животни у нас? Случаен ли е фактът, че лъвът присъства в нашия герб или това се дължи само на някаква родна юнашка митология? По каква логика еленът се превръща в народностните представи не само в едно от най-благородните животни, а и в посредник между Горния и Долния свят – както орелът например? Хапят ли наистина мухите, преди да завали дъжд и обичат ли паяците банята, за да ни изненадат точно тогава добри вести? Защо в Чили когато дъжд вали и слънце грее, казват, че вещица се реши, а у нас – че мечка се жени? Какви религиозни вярвания са превърнали змиите в пазачи на домовете ни, за разлика от много други страни? Как народът ни чрез своите легенди е назовал таралежа Стара вяра, а е набедил вълка Куцалан, че причинява слънчевите затъмнения? И по какъв начин народната фантазия е приписала на лукавата лисица поверието, че ако човек я срещне ако се е запътил за съда като обвиняем, непременно ще бъде оправдан?
Биолозите Николай Симов и Марио Лангуров разказват за изключително любопитни народни поверия у нас и по света, помогнали за опазването на околната среда и на някои редки и застрашени видове.
„360 градуса“: археозооложката Надежда Карастоянова за животните в праисторията и одомашняването на някои от тях в различни епохи и в различни региони на планетата ни – в това число и у нас.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
