„Лакирането“ на фактите започва през социализма. Историята често е заложник на политиката. Вземайки властта всяка партия се опитва да си намери кумири и започва да префасонира истинската история, или най-малкото, да остави от нея само бляскавата ѝ част, като скрие срамните страници. А всяка история си има и своите срамни страници, за които повечето от нас не искат да си спомнят. Но те съществуват. Има ги, за да знаем, че човешката психика е твърде сложна и необяснима, за да я вкараме в положителни или отрицателни шаблони. Редом до героизма стои и предателството, низостта, безсрамието, подлостта. Като плевели те избуяват в трудните моменти и дори и да искаме, не можем да ги скрием.
Хиляди страници са изписани за Априлското въстание. Особено в периода на социализма. Но това са само страниците на героизма. Разбира се, те са ни нужни. За да ни напомнят винаги, че свободата е нещо свято и че не си струва да я жертваме в името на дребните си егоистични интереси. Много е писано и за трагедията и жертвите. Истина е, призната от цяла Европа, че Априлското въстание е удавено в кръв, че жертвите и насилията не могат да бъдат забравени от няколко поколения, че те бяха нужни, за да покажем на света, че не чакаме свободата си даром.
Израз на това признание е и провъзгласяването на жертвите на въстанието от Батак за мъченици. На 2 април 2011 г. с панихида Българската православна църква за последно почете мъчениците като обикновени хора, преди да ги удостои на следващия ден с ореола на светостта в храм-паметника „Свети Александър Невски“.
Но, както казва една френска поговорка, „На война, като на война“, или ти ще убиеш, или ще те убият. Такава е логиката на борбата. Нас са ни убивали, но и ние не сме стояли със скръстени ръце, и също сме убивали. И за да скрием този нормален във военни условия факт, историците на новото ни време упорито са пренебрегвали турските извори за въстанието, където също се сочи за жертви от страна на мирни турски селяни?
Защо е неглижиран и основният труд за въстанието, появил се още през 1907 г., когато много от участниците в него все още са били живи? Става дума за перфектното изследване на Димитър Страшимиров „История на Априлското въстание“. Най-после, през 2005 г. тази „библия“ на Априлското въстание беше преиздадена, а през 2010 г. излезе фототипното ѝ издание.
Но нека най-напред да поразсъждаваме върху простия въпрос: Как се пише история? За да докажат своите твърдения, историците са длъжни да сравнят данните от няколко (поне три) независими източници (извори). Това са изискванията на методологията на историческата наука. Така ли е това обаче. Когато става дума за патриотизъм в историята, най-често се пренебрегва всичко, което не отговаря на нашата гледна точка. Така е в първите години след Освобождението, когато подвигът на героите от въстанието е все още жив в сърцата на българите. После идва отрезвяването, намерило израз в посочената книга на Димитър Страшимиров. И отново, през периода на социализма започва „лакирането“ на фактите.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
