Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Инж. Зеки Малунски: Програмистът е творец, който създава програми, улесняващи живота на хората

БНР Новини
Снимка: личен архив

На 4 октомври 1903 година е роден Джон Атанасов. Причината в България да отбелязваме деня на информационното общество и празника на българския програмист и да поканим за коментар инж. Зеки Малунски, работещ в сферата на компютърната сигурност и същевременно хоноруван асистент по програмни езици и бази данни в Техническия университет в София. Програмист означава създател на компютърни програми, за което се изисква човек да притежава талант, креативност, 100-процентова съсредоточеност и да обръща внимание на всеки детайл и разбира се отговорност, тъй като всичко трябва да бъде пресметнато, подредено и изчислено.
Проучване на HackerRank представя по различни критерии 100-те държави с най-добри програмисти. В топ десет попадат държави само от Европа и Азия, като на първо място е Китай, а България е на 12-то място. Но това е подредбата по всички критерии. Това, с което може да се похвалим, че по критерия език за програмиране, в езика Java, който води всички класации за най-популярен език за програмиране, България е на трето място в класацията. Т.е. ние имаме едни от най-добри Java програмисти.

Зеки Малунски коментира, че за съжаление имаме доста български програмисти, които се реализират в чужбина. Аз самият имам много приятели и познати, които се реализират в чужбина. Те отиват да работят в големите компании, защото един програмист обича предизвикателствата или в страните, където заплащането е по-голямо. Хубавото е, че напоследък все повече и повече намалява тенденцията на реализация на програмистите ни в чужбина – те се реализират тук – от една страна в българските компании, които пишат основно софтуер за държавната администрация и големите институции в страната, а от друга в чуждестранни фирми, който имат офиси в България. И това е така не само защото данъците, заплатите и стандарта на живот тук са по-ниски, а най-вече защото имаме много добри програмисти.

У нас средната заплата на програмиста е около 3000 лева, а изпълнителните директори и управители в бранша взимат по 7 – 8000 лева, дори достигат до 15000 лева в най-големите компании. Интересна е една статистика на компанията PayScale и Международния валутен фонд, според която българските програмисти са на четвърто място в света по заплащане. България изпреварва някои страни от Европа като Португалия, където заплатата е 1000 евро, конкурираме се с Гърция, Италия и Испания, където заплата е 2000 – 2500 евро. А най-високо е заплащането в Канада, САЩ и северните страни от Европа.
На въпроса какво прави българското правителство за ИТ специалистите и програмистите в България Зеки Малунски отговори: Не бих искал да коментирам цялата картина, за това което прави правителството за развитието на IT бранша в България, като чужди инвестиции, стимулиране на IT бизнеса, образованието на IT специалистите и т.н. тъй като това не е моята област и не бих бил изчерпателен. Но бих искал да засегна един проблем, който макар да е една част от пъзела, който за някого може да изглежда малък всъщност е съществено важен за страната ни, а това е привличането на подготвени и добри IT специалисти в Държавната администрация и заплатите им. Тук правителството има какво да направи и то трябва да го направи много скоро, защото тази промяна е закъсняла с повече от 15 години. В началото на това лято вицепримиера Румяна Бъчварова предложи законови промени, с които въвежда четири нови длъжности в класификатора на държавната администрация за IT специалистите. За тях се предвижда заплащане между 1300 и 2100 лв. В сравнение с частния сектор, това все още не е напълно конкурентно, но е една добра крачка и трябва да се работи още в тази посока, защото все повече намалява броя на хората, които работят за каузата и за това да се чувстват полезни на обществото и държавата ни.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ву Нгуен

Диалог в глина: Пътят на един виетнамец към българското изкуство

Днес в рубриката "Мигранти с таланти"  ви срещаме с Ву Нгуен . Той е роден във Виетнам, но когато е на 11 години, идва да живее в България със своето семейство. Първоначално учи в Бургас и София, а после заминава за САЩ. Там изучава много и разнообразни неща – бизнес, компютърни науки, живопис, журналистика. Днес Ву Нгуен работи в IT сферата, но..

обновено на 21.11.25 в 10:59
Мария Чернева

Все по-рядко ни се отдава, като журналисти, да видим, да пипнем, да покажем как нещо се случва

Да създаваш телевизия – от красотата на остров Ливингстън до кошмарите на българската социална действителност – разговор в "Нашият ден" с журналистката от БНТ Мария Чернева . Разговорът започва със звукова картина от филма на Чернева за работата на учените на о. Ливингстън. Журналистката споделя за стремежа да покаже, а не да разкаже дадена..

публикувано на 21.11.25 в 10:41
Православна икона от XVII или XVIII

Ден на християнското семейство – история и символи

На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св. Богородица към Бога, за отбелязването на празника като Ден на християнското семейство в България – разказва Ана-Мария Кръстева , водеща на предаванията "Благовестието" и "Сътворението" по програма..

публикувано на 21.11.25 в 09:28

Наближава "Щедрият вторник", как да се включим

Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е да изградим свят, в който щедростта е част от ежедневието. От 2018 г. фондация BCause е официален партньор за България на световното движение GivingTuesday. Организацията популяризира..

публикувано на 20.11.25 в 17:05
Илюстративна снимка

WWOOFing: труд срещу подслон в биоферми

Редакторът Василена Мирчева разказва в "Нашият ден" какво означaва WWOOFing . Това е програма за доброволчество в биоферми , известна като World Wide Opportunities on Organic Farms (Световни възможности в биоферми). Глобалното движение възниква още през 70-те години и предлага доброволчески труд в биоферми в замяна на храна и подслон с цел..

публикувано на 20.11.25 в 10:54