За култа към човешкото тяло през различни епохи е писано и говорено много, но в наши дни този култ добива все по-обсебващи, екзалтирани, понякога дори маниакални варианти – при това далеч не става дума само за преклонение пред красотата, младостта, едната суета или любими пристрастия. Изразът „телесна модификация“ вече трайно навлиза не само в речника на авангардните експериментатори и в каталога на психологическите зависимости, но и в реалностите на всекидневието – чрез пластичната хирургия, татуировките, бодипиърсинга и флешовете, имплантите, които ни доближават към андроида-киборг от научната фантастика. Човешката плът като че ли изглежда обладана от предизвикателствата и внушенията на модерните технологии, готови винаги да убеждават, че не бива да се примиряваме с допотопните представи за тялото като лош наемател на вътрешния свят, за да изразим по-пълноценно себе си, да добием нови възможности, да демонстрираме чрез драстични промени пренебрежение към света, който не ни забелязва и в крайна сметка – да преодолеем ограниченията на своята биология.
В опита за разшифроване на тези кодове в отношението към тялото днес ни сътрудничат преподавателят по биоправо в СУ “Св. Климент Охридски“ и НБУ д-р Стоян Ставру, културологът проф. Райна Гаврилова, пластичният хирург Красимира Вачкова, младият изобретател и концептуален артист Христо Колев и един професионален татуист, чието име запазваме в тайна по негово желание.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
