• Когато през XVII век във Франция композиторите са започнали да създават сюити тази практика се е превърнала в мода е била естествено свързана предимно с кралския двор. Думата, преведена от френски език означава последователност, редица. Отнесена към музиката, сюитата е сбор от няколко музикални пиеси, обединени от общ принцип. Имала е развлекателен, танцувален характер и е съдържала различни като динамика, стъпки и националност танци: павана, гаярда, гавот, менует, алеманда, жига, сарабанда, куранта, чакона, полонеза, пасакалия… Години по-късно Йохан Себастиян Бах и други композитори по негово време преобразяват сюитата като изместват акцента в танца по посока на съзерцателното и я превръщат в самостоятелно музикално произведение. В бароковата част в срещата ни звучат сюити на Хенри Пърсел и Жан Филип Рамо, изпълнения на квартет „Еолина“ и триото на чембалиста Игор Жуков.
• В наши дни сюитата често пъти има програмен характер, който срещаме и в свързани с рок и поп музиката произведения. Към края на шейсетте години на ХХ век поради обективното изчерпване на творческия рок потенциал, по естествен път дойде необходимостта от разширяване на полето на рок изкуството. Зачестиха опитите за заимстване на творби и стилови похвати от сериозната, академична музика, в т.ч. разширяване на формата, използване на сюитния принцип и обявяването на програмност. „Сержанта“ на Бийтълс е идеален пример за това, въпреки че концептуалните албуми на Франк Запа Freak Out! и Absolutely Free се появиха преди Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band.
С годините дойде ред на рок-сюитите и програмни творби The Five Bridges Suite на група „Найс“; Tarkus, Trilogy, Karn Evil 9 (три импресии) на Емерсън, Лейк и Палмър; Aqualung, Thick as a Brick, A Passion Play на Джетро Тъл. От програмен тип е част от продукцията „Дженесис“ и „Джентъл Джайънт“. В пространството между барок и рок имате възможност да чуете авторско изпълнение на представител на Soft направлението в рока: Кет Стивънс и неговата сюита Foreigner. Намираме я на първата страна в едноименната дългосвиреща плоча от 1973 година. Добре дошли сте!
вторник, 14 март, от 23 часа
Американската легенда на джаз тромбона гостува в предаването "Джазисимо" след серия клубни концерти в София заедно с български джаз музиканти, с които той поддържа топли отношения от две десетилетия – Атанас Попов, Антони Дончев, Георги Дончев, Димитър Льолев, Михаил Иванов-Мишо, Васил Спасов и други. През 2018 г. Конрад Хъруиг е специален гост на..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg