Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С поклон към „Златният кос“

БНР Новини
Архив „Златният кос”, 2011 г.
Снимка: Булфото

Преди да отбележим предстоящия ден на хумора и шегата 1 април, се обръщаме към архивите, които припомнят, че този ден е бил на почит още през Средновековието – и във Франция, и в Англия, и в Швеция, и в Мексико...

Славчо Пеев изпълнява „Народе“, с текст на Радой Ралин и колеги – класици. Снимка: Стоян ГребенаровЕдна от най-разпространените версии за произхода на празника на забавата е свързана с факта, че в много страни първи април е бил денят на пролетното равноденствие. Тържествата за „пролетната нова година“ са били придружавани от вицове, шеги и смешни лудории. Другата, също разпространена версия за Деня на смеха е свързана с прехода към Григорианския календар, въведен от папа Григорий през 1582 година.

Факт е, че Новата година през Средновековието се празнувала в края на март – новогодишната седмица започвала на 25 март и приключвала на 1 април.


Години наред в навечерието на 1 април Българското национално радио, редакция „Хумор, сатира и забава“ на програма „Христо Ботев“ и Сатиричният театър „Алеко Константинов“ организираха фестивал на хумористичната и сатиричната песен „Златният кос“.

Борис Арнаудов – един от създателите на „Златният кос“ и дългогодишен журналист в БНР.В това издание на „Музиката, която обичам“ сме включили повторение на разговор с Борис Арнаудов – един от създателите на „Златният кос“ и дългогодишен журналист в БНР. Правим го с поклон към всички 40 издания на фестивала, който вече не съществува. Пожеланията в този разговор се оказаха последни за „Златният кос“.
Ще звучат песни от фестивалния репертоар, а също и песни, свързани с деня на хумора шегата, изпята поезия от Радой Ралин, Миряна Башева, Дамян Дамянов, Борис Арнаудов, Маргарита Петкова , Александър Петров, Георги Минчев и други.

сряда, 29 март, от 1.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..

публикувано на 03.02.25 в 07:55

Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..

публикувано на 02.02.25 в 08:05

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30