Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се интересува за вътрешен живот, за мисъл и творчество, за религия и обичаи, за мити и легенди, за песен и изкуство и т.н. – това пише акад. Михаил Арнаудов, фолклорист, литературен историк, етнограф във фундаменталната си книга „Очерци по българския фолклор“.
В поредицата „Пазители на старината“ представяме ключовите имена в българската етнография и фолклористика. В третия епизод, освен за Михаил Арнаудов ще разкажем и припомним и за Христо Вакарелски, наричан още „бащата на българската етнография“. Епизодът обръща внимание и на особеностите на научните полета на двете дисциплини – етнография и фолклористика.
Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски са ученици на Иван Шишманов, който им помага да се учат и развиват като учени до края на живота си. Иван Шишманов шеговито нарича себе си, в едно от писмата си до Христо Вакарелски „ловец на таланти“. Друга една нишка свързва тези важни учени и това са трудностите, които имат след 1944 г. Михаил Арнаудов е осъден на доживотен затвор, а Христо Вакарелски, след отказа си да стане партиен член, е отстранен като директор на Народния етнографски музей. Свързва ги и приятелство.
Специално за този епизод поканихме доц. д-р Донка Вакарелска, дъщеря на проф. Христо Вакарелски. Донка Вакарелска е завършила специалност „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Работила е в Института за български език към БАН. Съавтор е на големия „Български диалектен атлас“ и има издадени шест книги посветени на говорите на различни области в страната. Донка Вакарелска е била и директор на Българския културен институт в Братислава.
Другите гости в епизода са доц. д-р Еля Цанева, от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В епизода звучи и гласът на Михаил Арнаудов, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
