„Прагът“, след който започва очакването

Днес (24 ноември) в 19 часа в Клуба на репортера в София първият роман на Боян Тончев „Прагът“ ще бъде представен на читателите. Колкото и дълго да е отлагал авторът тази среща – чакането си е заслужавало от първата до последната дума. Боян Тончев не си е спестил онези усилия, за които някои от турбопродуктивните ни съвременни автори дори не подозират, че са част от писателската професия – работата над езика, композиционният ритъм на добрата проза, изграждането на такива образи, че да се чува пулсът на героите. Колкото до пулса… Тъкмо в този роман Боян Тончев е затруднил максимално себе си, защото на практика героите му нямат пулс… Понякога зрелостта на разказвача си личи от дръзкия избор на тема. А в „Прагът“ темата е въпрос, който дори рядко изричаме на глас: Какво ще се случва с нас след смъртта? Опитайте дори само да си го помислите без да ви стане студено, гадно и тъжно… Но докато четете „Прагът“ ви е някак светло и леко. Не – авторът не обещава нищо, което да предполага, че прекрачването на прага ще ни се размине или че обратен ход е възможен. Този роман някак деликатно преподрежда представите за неизвестното „отвъд“, без да накърнява нито интелекта на читателя, нито религиозните му възгледи. Все пак и след „Прагът“ има поводи за екшън и светът се нуждае от спасяване.