В началото на 20 век възможностите за един музикален изпълнител и за млад композитор да бъдат чути, са били твърде ограничени: звукозаписът е прохождал, репродукторите фонограф и/ли грамофон са недостъпна новост и екзотика. Филмовата лента в е очаквала появата на своя звук, а радиото, все още неоткрито се е намирало някъде в бъдните години. Шансът да бъдеш чут, видян е била сцената на заведенията за забавление. И тъкмо тези локали по-късно се преобразяват в музикални клубове за джаз, рок, кънтри, фолк музика, популярния пиано-бар и прочее известни до наши дни разновидности, като за целта се използват неголеми помещения, някои от тях – и под земята! Стотина години по-рано първообразите на днешните клубове са имали други размери и наименования: мюзикхол, ревю, бурлеска, водевил… През втората половина на 20-ти век музикалният клуб става онзи феномен, чрез който се изстрелват стотици певци, певици, инструменталисти и групи, които създадоха фундамент на музикалната среда и мода за десетилетия напред.
В две последователни наши срещи ви запознаваме и с клубни подобия от времето на барока. Идеята е сходна: съмишленици, събрани около музиката, която обичат. Само мащабите са по-различни. Представете си: голяма зала, богато украсена с картини, орнаменти с позлати по таваните, огромни полилеи и светлината на запалените им свещи, която се пречупва в чудноватите отблясъци на кристала, един красиво инкрустиран със слонова кост и дърворезби клавесин върху излъскания с восък паркет в изящни геометрични форми нареден… и около клавесина са разположени музикантите. А публиката, подобно в рок клубовете, не е пасивен наблюдател – тя добре познава музиката, която ще слуша и присъства със същата цел: съвместно развлечение. Събеседването върху това или онова „парче“ също не е изключение, а възможността някой от слушателите да се включи спонтанно в свиренето или да изпее нещо е била обичайна практика…
Във втората част ви предлагаме музика, свързана с обществото „Академия Аркадия“ (Accademia dell'Arcadia), събрало ценители на изкуството, учени, поети, музиканти. В него личат имената на бароковите композитори Арканджело Корели (Arcangelo Corelli, 1653-1713), Бернардо Пасквини (Bernardo Pasquini, 1637-1710), Бенедето Марчело (Benedetto Giacomo Marcello, 1686-1739), Алесандро Скарлати (Pietro Alessandro Gaspare Scarlatti, 1660-1725). Имате възможност да чуете и звукозаписи на „Ролинг Стонс“ (Rolling Stones), „Брекър Брадърс“ (Brecker Brothers), Били Джоел (Billy Joel), „Тото“.
вторник, 27 февруари, от 23 часа
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg