Така твърди Цветан Стоянов – литературен историк, критик, философ, преводач, писател. За него Тончо Жечев казва: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи.”
Цветан Стоянов пише есето „Втората част на разговора“ през 1964 година. През 2009 година Радиотеатърът го преоткри в неговата радиоверсия. Става дума за разговор между Любен Каравелов и Христо Ботев – въображаем разговор, който не се е състоял в действителност. Но Цветан Стоянов е вярвал в разговорите.
Разговорът се провежда през нощта преди Ботев да потегли с малката си чета към потушена България. Обикновено през нощта се говори тихо, но в режисьорската версия на Иван Добчев този разговор прокънтява. Ботев иска да извърши взрив, който да порази този народ, за да го спаси и да го направи някакъв друг. Каравелов пък иска да спре Ботев, за да го спаси. Каравелов вярва в просветителството, Ботев вярва в крайностите. Разумът или лудостта? Теорията или действието?
Всяко време има своя разговор. А има и разговори, които преминават през времената. Можем да ги съставим в едно цяло, като съберем отделните им части. Всяко време изговаря своята част от разговора, но когато не намира отговорите и решенията, разговорът все продължава. И следващата част остава за следващите поколения. Така и над нас продължава да тегне въпросът, който Цветан Стоянов поставя във „Втората част на разговора“ – за страшния робски комплекс на българската нация, дори не робски, а еретически. Еретически, понеже комплексът е бил още преди турците и робството. Още тогава в българския мозък се развили процесите, които му придали особено устройство. Оттогава България е получила своя щемпел – да бъде страна на ересите. Никъде в световната история не е имало толкова много ереси, събрани на толкова малко място – твърди Цветан Стоянов чрез своя Каравелов. И още пита: И дори да се освободи тази земя... какво?... тя пак ще си бъде същата.
Интервю на Ина Вълчанова с режисьора Иван Добчев, направено по повод премирата в Радиотеатъра на "Втората част на разговора" от Цветан Стоянов на 4 октомври 2009 година.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
