„Всеки търси своя рай в ада на някой друг“ – защо си спомням този цитат от Алберто Моравия докато чета романа на Кормак Маккарти „Кървав меридиан“ – един коктейл от дантев ад, илиади, пясъчни одисеи, текила и съответните реки от кръв, съпътстващи всяка митология. Защото „Кървав меридиан“ е точно това – американският епос, но и абсолютен реализъм, доловим и под 200-годишния грим. Всичко е въпрос на това кой читател как и кога е открил за себе си Америка и успял ли е вече да премине под небосклона със „самотната звезда“ – в Тексас добре познават особената тишина под нея.
„Кървав меридиан“ разкрива нещо важно и правдиво за Америка и за начина, по който нейните претенции за изключителност и универсалност са пропити с кръв“ – е коментарът на Стивън Шавиро – критик и културолог.
Наистина ли точно това „нещо важно и правдиво за Америка“, разкрито на страниците на романа от Кормак Маккарти, е причината едва след тази негова книга за него да заговори и широката публика, а не само колегите му писатели и критиците. Защото Кормак
Маккарти е автор на 10 издадени романа и няколко пиеси. И написаното от него, независимо от коя книга ще започне запознанството ви, е литература, която веднага влиза под кожата и няма антидот.
А може би защото, както казва по съвсем друг повод и време Уилям Бътлър Йейтс: „… защото беше ирландец, той имаше трайно чувство за трагедия, което го поддържаше в мигове на радост…“. Литературната връзка Йейтс-Маккормак е тема на друг разговор, но е факт, че Маккормак избира за заглавие на един от романите си – „Тук няма място за старци“ – началото на стихотворението „Пътуване към Византион“ на Йейтс.
Наричат Маккормак Шекспир на Запада, сравняват го с литературни колоси като Уилям Фокнър, Джон Стайнбек и Херман Мелвил. А „Кървав меридиан“ е петият роман на съвременния американски писател Кормак Маккарти. Издаден е през 1985 година. Дебютът му на романист обаче е през 1965 година. Същата година авторът получава и „Фокнър Прайз”, 1965 година.
Кормак Маккарти е роден през 1933 г. и е наш съвременник. След „Кървав меридиан“ са написани по-познатите вече на българските читатели книги „Всички тези коне“, за които авторът получава Националната награда за литература, както и наградата на критиката, а Били Боб Торнтън прави филм. Хронологията подрежда след това романите „Няма място за старци“ – 2005 г., по който братя Коен създават завоювалия 4 Оскара филм „Няма място за старите кучета“ и най-популярната книга на Маккарти „Пътят“, написана през 2006 г., за която получава „Пулицър“, също екранизиран.
Южняшка готика, постапокалиптична фантастика и черен уестърн са жанровете, към които класифицират романите на Маккарти. Но накратко казано – колкото „Пътят“ е фантастика, толкова и „Кървав меридиан“ е уестърн.
И кой е Кормак (Чарлз) Маккарти – се питаш зашеметен след прочита на всеки следващ негов роман – езиков шаман, литературна легенда и бунтар, който взривява вкаменелости в търсене на абсолютния реализъм, литературен остров в Атлантика от бестселъри, модернист, звучащ като класик, в чиято мощна проза „отекват тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър“, О Хенри, Стайнбек, Едгар Алън По? Всичко е в редовете, между редовете, над редовете.
В интервю през 2007 г. и Стивън Кинг твърди, че „Кървав меридиан“ е една от 10-те книги, оказали му най-силно влияние. Обаче за американския писател с ирландски корени Маккарти се знае, че предпочита компанията на учените пред обществото на писателите. Интересува се от историята на математиката и квантовата механика, а през последните две десетилетия сътрудничи в работата на изследователския екип в Института на Санта-Фе Ню Мексико, зает с изучаването на парадоксите на подсъзнанието. Откриваме в интернет дори статия, озаглавена: „За езика и подсъзнанието“, чийто автор е Кормак Маккарти.
И тъй като Маккарти – напълно оправдано – е споменаван и като възможен носител на бъдеща Нобелова награда за литература, би трябвало да подскажем, че вече и българските читатели – след срещата си с романа му „Кървав меридиан“ – са наясно, че съвременният американски класик Кормак Маккарти е единственият шанс на Нобеловата награда, ако му бъде връчена – наградата да си върне посърналия блясък – ако разбира се все още е награда и все още е за литература.
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър. Той е емблематичен режисьор с много награди. Напуснал е Русия преди няколко години, сега живее във Франция и поставя пиеси в цяла Европа. Тази година той е бил в Плевен на пилотното издание на..
В епизод 570 "Трамвай по желание" среща своята публика с ректора на НАТФИЗ Мирослав Дачев. Мирослав Дачев е професор по семиотика на изкуството в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор на филологическите науки от 1997 г. с тезата "Семиотика на цвета". Доцент от 1999 г. и професор по..
Алтернативното пространство ReBonkers във Варна е разположено на 200 кв. м, по-голямата част от което е под земята. Залата представлява тунел – истински ъндърграунд. Сцената за независимо изкуство спечели финансиране по програма "Посланическият фонд за културна презервация" на посолството на САЩ в България, което ще помогне за осъвременяване ѝ...
С впечатляваща изложба музеят "Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността..
"Цяло лято чаках участието си на Solar Summer. Това бяха най-добрите 6 часа в моя живот. Сега мога да умра като щастлив човек" , така сподели с хилядите си фенове в "Туитър" големият Фед ле Гранд своята изява в афиша на фестивала Solar Summer през 2013 година. Нидерландската мегазвезда показа, че няма предел на настроението, което не може да..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg