Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Одисея на паметта: от Елада до наши дни

БНР Новини
Мнемозина от Данте Габриел Росети (фрагмент)
Снимка: Wikipedia

В европейската традиция за баща на историята е смятан древният грък Херодот, но според митичните представи на елините самата история си има муза, при това Клио е дъщеря не на кого да е, а на богинята на паметта Мнемозина и бащата на всички богове и хора Зевс. Митологичното обожествяване на паметта в женски род не е случайно: жената е тази, която преди всичко в далечното минало е призвана да съхранява родовата памет. Достатъчно е да си спомним вярната Пенелопа, която всяка нощ разплита изтъкавания през деня погребален саван на своя свекър Лаерт, за да дочака странстващия не само в пространството, но и във времето Одисей по пътя към родната Итака, но и в самата одисея на това „вечно завръщане“, главен герой отново е вездесъщата памет, от която хитроумният герой не се отрича, въпреки че среща по пътя си ужасяващите Сцила и Харибда, омагьосващите сирени, даже щастливи народи без памет като прочутите лотофаги.
За всичко това разказва в разговора си с Василена Мирчева Доротея Табакова от катедра „Класическа филология“ в Алма Матер, която коментира в контекста на древната мъдрост и съвременните тенденции в образованието, които се опитват да пренебрегват ролята на паметта.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54