За чумната политика като научност

Чумата в Странджа завъртя голямото колело на държавната машина и оттам очаквано изпаднаха няколко дребни шайби. За спокойствие на по-големите,  радост на протестиращите и медийна храна на зрителите. Част от мотивите на уволненията са и неразбории в селскостопанската ни политика, засега на ниво министерство. Нещо, което се знае и дискутира много преди странджанските събития.
След 2004 година, когато с южните ни съседи станахме братя по оръжие, граничната ограда, по-известна като кльона, беше оставена на милостта на времето. Тогава един от резовско ми рече, че тя е правена за хора, но пази от животни. Но оттогава управляващите решиха, че ще строят мостове, а не огради. Сега пак строим огради, но това е друга работа.
Министър рече, че речите на опозицията по митингите разколебали действията на изпълнителната власт. Т.е. дали има чума зависи от кресливостта на драпащите за поредна власт политспециалисти, а не от обективни лабораторни изследвания. Новост някак си в световната научна еволюция.
Чумата по дребните преживни животни е непозната за Евросъюза и доста сериозна в съседна Турция. Ние реално сме фронтова страна. Според остатъчните ветеринарни служби, в района са изпратени хора с голям опит. Да, но не и по тези болести. Които, както казахме, са нови за нас. Според Световната организация за здравеопазване по животните, заболяване убива 90% от заразените. Спасението е във ваксините. Те са еднократни струват по 25 цента. В Европа не съществуват, защото не е имало проблем. В Турция – да.
От министерските изявления  като че ли става ясно, че у нас и управляващите не вярват на специалистите, а на политиците. На кого тогава да вярват хората?