Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

40 години „Сто години самота“ в България

Габриел Гарсия Маркес
Снимка: ЕПА/БГНЕС
40 години след последното издание на „Сто години самота“ в България - с цензурираната първа версия, с „магнитната треска, астрономическите пресмятания, мечтите за превъплъщение, въжделенията да се опознаят чудесата на света“ и с разговора на Константин Мравов с преводача на книгата Румен Стоянов ви срещаме в „Нашият ден“.

През този месец от печат трябва да излезе дългоочакваното ново българско издание на една от литературните класики на ХХ век – „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Издателството за пръв път ще представи сагата на семейство Буендия в оригиналния й вид, включвайки спестени по времето на социализма думи, изречения и цели пасажи. За целта към „Сто години самота“ се завръща Румен Стоянов, оригиналният преводач на легендарния роман, както и на други класики от латиноамериканския литературен бум през ХХ век. Румен Стоянов, живата връзка на България с автори  Хулио Кортасар и Алехо Карпентиер, неведнъж е разказвал историята на най-емблематичния си превод. Запознаването със „Сто години самота“ насред бурната 1968, срещите с Маркес в Барселона и София, разочарованието на колумбиеца от лъжите на българските издатели за тиражите му, довело до продължително неиздаване на негови книги у нас. Това са само част от историите, споделяни от преводача. Колегата от програма „Хоризонт“ на БНР Константин Мравов го пита какво е да се завърне към „Сто години самота“ след толкова време, доколко е променен новият превод, какво в книгата е било цензурирано през социализма и защо.

„Сто години самота“ е част от едно по-голямо явление, каквото е т.нар. нова латиноамериканска повествователност - прозата на автори като Маркес, Борхес, Варгас Льоса, КОртасар, Карпентиер, Хуан Руфо и много други, които увлекателно препредават на света усещането за цял един континент. Във втората част на разговора на Константин Мравов с преводача на „Сто години самота“ Румен Стоянов той се опитва да разбере какво е открил в книгата, когато за пръв път я прочита преди десетилетия и как онова поколение латиноамерикански автори си извоюва световно значение.

Балканите са Латинска Америка в Европа, казвал е неведнъж преводачът Румен Стоянов. Той и други интелектуалци често са обръщали внимание на дълбоката връзка с фолклора, която може да се наблюдава и в южноамериканската, и в българската литература. А въпросът към преводача е защо нашите романи не достигнаха световната слава на латиноамериканския бум през ХХ век.

Повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Янев, Маргарита Бойчева и Еленко Касалийски (отляво на дясно)

Един следобед сред вкаменения лес

В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..

публикувано на 27.11.25 в 17:35

Какво са превеждали и чели българите от първата половина на XIX век

Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856).  Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..

публикувано на 27.11.25 в 17:05

Сливенският театър представя спектакъла "Боряна" в София

Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес -   ние не си даваме сметка, че нашият избор има..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

Четирима художници с изложба в галерия "Стубел"

Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство.  Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..

публикувано на 27.11.25 в 16:13

Любовта като най-голямото бедствие в "Примадони"

На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..

публикувано на 27.11.25 в 15:50