Българските оперни гласове днес – басът Ивайло Джуров

Професионалния си дебют прави през 1996 г. на Великденския фестивал в Пловдив във Великденска оратория на Бах. На оперната сцена дебютът му е през 2000 г. в оперите на Моцарт „Дон Жуан“ и „Сватбата на Фигаро“ в Белгия и Холандия. Често е канен за концерти със СО на БНР – „Стабат Матер“ – Дворжак, „Реквием“ и „Голяма Меса в до минор“ на Моцарт, записва и църковнославянски песнопения.
Роден е в Русе и с удоволствие се завръща за спектакли там. През 2006 дебютира като Тимур от „Турандот“ на Пучини. Там пее в „Реквием“ на Верди и крал Филип от „Дон Карлос“ през 2008 г. Поканен и за новата постановка на тази опера пак в Русе през месец март тази година.
„Изпял съм я около 50 пъти, но за мен това са нещо като генерални репетиции за нещо по-истинско. За мен тази партия изисква и възраст. Сега усещам как гласът ми започва да придобива по-драматичен блясък...“.
Ивайло Джуров учи пиано и контрабас, а след това камерно пеене в Кралската консерватория в Хага с Рина Корнелисенс.
„Тя беше достатъчно честна и ми каза, че ако искам да се насоча към операта трябва да потърся друг преподавател“. Лута се известно време. После среща известната ни оперна певица Александрина Милчева, с която работи две години. Оперна ария изпълнява за първи път едва на 22 години – Лепорело на Моцарт.
В момента е щатен солист в Старозагорската опера. Разговаряме по време на фестивала на оперното и балетно изкуство. В програмата на фестивала той трябваше да участва в гала концерта наречен „150 години след Росини“. Оказа се, че трябва да влезе за няколко часа в гостуващата постановка на „Севилският бръснар“ на Росини на Македонската опера.
„Първата си партия на Росини изпях на 44 години. Това беше миналата година“. На турне в чужбина трябва да изпълни около тридесет спектакъла на „Севилският бръснар“.
„За моя радост имах един изключителен Бартоло. Беше по-възрастен колега, италианец. Той много ми помогна за речитативите, за драматургията. Арията съм я пял още като бях млад. Дори съм си позагубвал гласа от нея“ – смее се Ивайло.
Има си и мечта. Работи върху партията на Борис Годунов.
Къде остана камерната музика, за която всъщност е учил?
Не остава време. Иска да изпълни студентската си мечта. Да изпълни цикъла „Зимен път“ на Шуберт, която е учил и работил много.
Всичко останало може да чуете в интервюто с Ивайло Джуров, както и неговите изпълнения от 23 часа.