В допълнение към коледното и новогодишно настроение театър „Ла Моне“ в Брюксел и Операта в Лиеж предложиха на оперните любители две великолепни комични опери на бележити белкантови майстори. В столицата се игра „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети, а в най-големия град от френско говорещата област Валония бе представена „Граф Ори“ на Джоакино Росини.
Новата постановка в Брюксел е на известния френски режисьор Лоран Пели, който е и автор на костюмите. Постановъчният екип включва още сценографката Шантал Томас. Режисьорът разделя спектакъла на две части - преди и след брака на Паскуале с Норина. Декорът в първите две действия е поовехтяла, оскъдно обзаведена всекидневна в дома на ергена. От двете страни на къщата се виждат фасадите на околните сгради на типичен стар квартал в италиански град. Пенсионерът, загърнат в топъл халат седи в удобен кожен фотьойл и чете вестник. Тапетите на стаята са поизтъркани, сиви, а на тавана виси огромен полилей. По всичко личи, че действието е ситуирано през 50-те години на ХХ век. Въртящият се декор ни пренася лесно в стаята на вдовицата Норина, пълна с множество кутии с обувки, луксозни списания, евтини любовни романи. Младата жена съвсем не излъчва добродушие - тя пие, пуши и никак не си дава сметка за болката, която причинява с постъпките си. Ернесто е представен като разглезен мързелив безделник, стремящ се към богатството на чичо си. Доктор Малатеста е облечен в безупречен, елегантен костюм, зад който се крие изкусният обигран интригант. След паузата, когато Норина нахлува в живота на Дон Паксуале, всичко в дома му буквално се преобръща с краката нагоре – това рефлектира и в декора, завъртян на 180 градуса. Бракът има и положителен ефект и къщата се поосвежава, младата булка й придава цвят с луксозни мебели и разкошни букети с ярки цветя. Но спокойната атмосфера изчезва - блъскат се врати, тропа се с крак, чуват се и викове. Продукцията на Лоран Пели е елегантна, стилна, светла, на високи обороти, изпълнена с деликатен хумор и лека меланхолия. Зрителят изпитва искрена симпатия към Паскуале: в стремежа му да изглежда по-млад той дори прави лицеви опори и покрива оголено си теме с перука. От друга страна, младежта е по-скоро самонадеяна, егоистична и брутална. Движенията на солистите и хора са великолепно режисирани от Пели в синхрон с литературния и музикален текст.
Впечатленията ми от музикалните постижения са от спектакъла на 14 декември, в който се изяви първият екип. В главната роля блесна именитият бас Микеле Пертузи. Завършен певец-актьор, италианецът сътвори изключително ярък образ с великолепен белкантов стил и нюансирана, богата на цвят вокална линия. Речитативите бяха много детайлно изработени, а италианският текст на момента можеше да се запише. Певецът създаде добродушен, искрен и симпатичен старец. Микеле Пертузи е образец за благороден, лиричен бас. Миналото лято певецът бе удостоен с престижната белкантова награда „Родолфо Челети“ на фестивала в италианския град Мартина Франка. Преди началото бе съобщено, че Даниел де Нийз е болна и ролята на Норина ще изпълни белгийското сопрано Ан-Катрин Жиле от втория състав. Какво удоволствие бе да се наблюдава изявата на тази толкова талантлива певица. Жиле създаде запомнящ се образ с леещ се, звънтящ глас, воден от певицата с голям вкус и музикалност, сигурна бравурна техника, кристално чиста интонация. В трънливата партия на Ернесто, тестваща безмилостно най-високия теноров регистър, се изяви израсналият в Пуерто Рико испанец Жоел Прието. Млад певец със стройна фигура, притежаващ лек, лиричен глас, обагрен от красив тембър. Тенорът пя с хубава линия, при все че високият му регистър бе малко стегнат. Вокалния квартет допълни белгийският баритон Лионел Лоте - стабилен, релефен, динамичен Малатеста. Запомнящ се бе ефектният дует на героя с Паскуале в трето действие. Бих искал да спомена и изпълнителя на Малатеста от втория състав - великолепния лиричен баритон Родион Погосов, притежаващ глас с изразителен тембър. Руснакът показа перфектна дикция и ярък комичен талант. Оркестърът на Ла Моне под палката на главния му диригент Ален Айтиноглу насити изпълнението с голяма енергия. Балансът със солистите бе чудесен, а ансамблите брилянтни. Открои се и инструменталното соло на тромпета в арията на Ернесто.
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Плевенската филхармония и Люси Дяковска правят музикален подарък на публиката за предстоящите празници с концерта "Бяла Коледа". Програма съдържа емблематични песни за коледно-новогодишните празници от всички краища на света – Италия, Франция, Германия, Англия, Америка, България и др. Вълнуващи истории за любов и надежда, завладяващи популярни..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със Дзукеро – еднакво силно обожаваме Джон Лий Хукър и ферментирало грозде, даже получих покана да гостувам във винарната му в Тоскана; тънък ценител съм на джаза от тази държава и в часност Стефано ди..
На 17 декември в Зала 3 на Националния дворец на културата Детският радиохор на БНР ще постави началото на 38-ото издание на Новогодишния музикален фестивал. Концертът, озаглавен "Свята нощ", обещава вълнуваща вечер, изпълнена с музика, емоции и празнична атмосфера. За програмата и подготовката разказа диригентът на хора, маестра Венеция..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg