Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диригентът Георги Димитров и виолончелистът Ромен Гариу са звездите в концерта на радиосимфониците „Духът на Франция“

БНР Новини
„Концерт, който не бива да пропускате“ – така най-кратко можем да анонсираме предстоящата изява на радиосимфониците, включена в юбилейния им, 70 -ти сезон. Големият български диригент Георги Димитров, чието име винаги е гаранция за висок професионализъм и незабравими музикални преживявания, застава начело на оркестъра в една изискана френска програма, в която ще чуем Концерта за виолончело на  Едуард Лало и „Малка сюита“ и „Три ноктюрни“ от Клод Дебюси. Солист ще бъде звездният Ромен Гариу, един  най-търсените виолончелисти в света през последните години, а освен Симфоничния оркестър ще участва и Женският хор от състава на Смесения хор  на Българското национално радио, подготвен от Любомира Александрова.
Георги ДимитровДиригент със световно признание, Георги Димитров е музикант от най-висока класа. Завършил е БДК (понастоящем НМА „Панчо Владигеров“) в класа на проф. Влади Симеонов, след което специализира при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург. Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Швейцария, Испания и др. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.
Ромен ГариуРомен Гариу започва да свири на виолончело на петгодишна възраст. Носител е на първи награди от престижните конкурси „Чайковски“ в Москва, „Ростропович“ в Париж и втора награда от конкурса във Виня дел Мар, Чили. Удостоен е и с наградите Mécénat Société Générale и Fondation Meyer. Талантливият френски виолончелист е сред най-изявените музиканти през последните години. Изключителното му звукоизвличане и богата палитра от тембри го правят желан гост в  най-престижните световни концертни зали. Сред тях са  „Музикферайн“ и „Концертхауз“ – Виена и Берлинската филхармония. Има записани концерти във Радио Франс и музикалната телевизия Mezzo.
Eдуард Лало пише своя Концерт за виолончело в ре минор през 1876 година, в сътрудничество с известния белгийски виолончелист Адолф Фишер. Творбата е представена за първи път пред публика на 9 декември 1877 година в Cirque d'Hiver, Париж. Солист е самият Фишер. Успехът е толкова голям, че седмица по-късно, на 16 декември, програмата е повторена. Веднага след това Адолф Фишер заминава на турне и на 13 януари 1878 концертът е изпълнен във Виена под диригентството на Ханс Рихтер, а на 16 януари – и в Лайпциг, където диригент е Карл Райнеке. Концертът е в три части: 1. Prelude, lento – Allegro maestoso; 2. Intermezzo, andantino con moto – Allegro presto – Andantino – Tempo I  3. Introduction, andante – Allegro vivace . Във финала на творбата е използвана темата от сарсуелата „Човекът е слаб“ на Франсиско Асенхо Барбиери. Същата тема използва и Сарасате в своята първа хабанера, публикувана през 1878 година, почти веднага след концерта на Лало. Виолончеловият концерт на Лало влиза трайно в репертоара на повечето от водещите световни изпълнители. Сред музикантите, които са го записвали, са Андре Навара, Гаспар Касадо, Жаклин Дю Пре, Йо Йо Ма, Пол Тортелие и др.
„Малка сюита“ на Клод Дебюси е написана през 1886-1889 за пиано на четири ръце. Впоследствие са й правени много транскрипции, най-значимата от които е оркестровата версия на колегата на Дебюси - Анри Бюсер. За първи път сюитата е изпълнена публично на 2 февруари 1889 от Дебюси и пианиста и издател Жак Дюран, по време на сбирка в един от парижките салони. В това свое произведение композиторът преднамерено използва проста и прозрачна хармония. Целият интонационен строй е по-прост дори от Арабеските, макар че в същото време съдържа в себе си редица обещания. Тъй като композицията е на нивото на опитни любители-пианисти, се предполага, че тя може би е написана по поръчка (доста вероятно е това да е бил самият Дюран). Основание за такова предположение дава и фактът, че простотата на сюитата е в ярък контраст с модернистичните творби, които Дебюси композира по това време. Произведението е кратко, цялостното му изпълнение трае не повече от около 13 минути. Сюитата е в четири части, първите две от които са вдъхновени от поеми на Пол Верлен от стихосбирката му „Галантни празници“ . Заглавията на частите са: 1. В лодката 2. Шествие 3. Менует 4. Балет.
През 1907 „Малката сюита“ е оркестрирана от колегата на Дебюси - Анри Бюсер - и публикувана от „Дюран и Филс“. Творбата бързо си извоюва популярност и охотно се изпълнява и в наши дни.
Още не завършил първото си зряло симфонично произведение „Следобедът на един фавн“, през 1894 година Дебюси замисля симфоничния триптих „Ноктюрни“. Първоначално те е трябвало да бъдат за соло цигулка и оркестър и да са посветени на Еужен Изаи, когото композиторът смятал за единствения възможен изпълнител на творбата. Впоследствие обаче замисълът се променя, и в продължение на три години Дебюси работи над трите ноктюрни като произведение за симфоничен оркестър. Премиерата на „Ноктюрните“ е в Париж, на концертите „Ламурьо“, на 9 декември 1900-та година. Но тя не е пълна: тогава под диригентството на Камий Шевияр са изпълнени само първите две ноктюрни – „Облаци“ и „Празници“, а „Сирените“ са прибавени към тях едва година по-късно, на 27 декември 1901-а година. Тази практика на разделно изпълнение се запазва и през следващото столетие – последното „Ноктюрно“, което е с хор, звучи значително по-рядко. Програмата на „Ноктюрните“ е известна от самия Дебюси. Ето какво гласи тя: „Заглавието ноктюрни има най-общо значение и в известен смисъл е по-скоро декоративно. Тук не става дума за обичайната форма на ноктюрното, а по-скоро за впечатленията и усещането за светлина.“ Музиката на творбата провокира към паралели с картините на френските художници-импресионисти, които обичат да рисуват въздушните струи, блясъка на морските вълни, пъстротата на празничната тълпа. От друга страна, френските критици отбелязват, че трите „ноктюрни“ на Дебюси – това е звукопис на три стихии: въздух, огън и вода, или изражение на три различни състояния: съзерцание, действие и упоение.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Светлост": македонски фрий джаз в Русе и в София

"Светлост" са трима приятели от Скопие, закърмени с музиката на Матс Густафсон , Петер Брьоцман , Кен Вандермарк , Sun Ra Arkestra , Орнет Колман и местната хардкор сцена. Поименно – Дени Омерагич (контрабас, баритонова китара и баскитара), Нинослав Спировски (тенор сакс, кларинет) и Кристиян Новковски (барабани). По покана на..

публикувано на 04.12.24 в 13:49

Ирена Гъделева: Соня Йончева вдъхновява с всеки свой проект

Соня Йончева, призната за една от най-ярките звезди на световната опера, получи престижната награда "Музикант на годината" за 2023 година на Българското национално радио. Отличието се присъжда след национална анкета, организирана от предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт". Това не е първото голямо признание за оперната прима от БНР –..

обновено на 03.12.24 в 11:25

Епичен метъл маратон: "Файъруинд" и "Мастърплен" в "Джой Стейшън"

Концерт на огнените "Файъруинд" и класиците "Мастърплен" предстои в столичния клуб "Джой Стейшън" на 5 декември. Събитието, по време на което родните фенове на хеви метъла отново ще се срещнат с любимите си групи - но за първи път на една сцена, е начално от източноевропейското турне Masters Of Fire . Очакваме могъща приливна вълна от мелодичен..

обновено на 02.12.24 в 14:04
Акустичната версия на Crime & The City Solution – Саймън Бони, Джошуа Мърфи и Бронуин Адамс.

Crime and Тhe City Solution за първи път в София

Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..

публикувано на 01.12.24 в 14:28

Белгия аплодира оперни шедьоври на Глук

Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..

публикувано на 01.12.24 в 07:55