В столичната галерия „Стубел“ се откри втората част на кураторския проект на Юлиана Текова, озаглавен „Не-места на утопията“. Участници в изложбата са Анжела Терзиева, Гълъб Гълъбов, Димитър Яранов, Елеонора Терзиева, Константин Костов, Марта Райхел, Мими Добрева, Трендафила Трендафилова и Юлиана Текова.
„Макар да е възможно да бъдат такива, утопиите не са конкретни географски места, те са по-скоро виртуални. Интересувам се от утопията като препратка и към бъдещето, и към миналото“, споделя пред радио „Христо Ботев“ Юлиана Текова. Първата част на проекта се откри през април месец миналата година в галерия „София-прес“.
Тъй като и самият акт на създаване на изкуство е утопичен, темата автоматично се превръща и в много лична – това доказват и представените произведения в галерия „Стубел“. Всеки от авторите интерпретира по свой начин и в широки граници тази идея за виртуалното, съвършеното, недостижимото, търсейки и себе си в този процес. По думите на Текова, самият акт на творене е излизане от реалността и навлизане в един друг свят, където се създават творби с неясно бъдеще, и именно в това се състои неговата ценност. Утопията може да представлява и стремеж за достигане на това, което е отвъд видимото, еднообразното и въобще реалното, обективното.
Самото заглавие на проекта е игра на думи - по дефиниция утопия (oт гръцки οὐ„не“ и τόπος „място“) означава „не място” или „никъде”. „От представите за Райската градина, „Държавата” на Платон, пасторалната идилия на Аркадия, от социалните и икономически утопии през XIX век до днешните футуристични идеи за технологичното ни бъдеще на безсмъртни хибриди, плод на генно инженерство, създаване на раса от суперхора, обитаване на други планети, тази идея не спира да предизвиква въображението“, пише още кураторката в текста, съпровождащ изложбата, която може да бъде разгледана в галерия „Стубел“ до 1 март.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg