Те са музиканти, които познавачите на барока и рока високо ценят, а и българската публика имаше честта да се срещне с тях. Чест, примесена с радостта от незаличимо за паметта събитие. Шведското мецосопрано Анн Халенберг заедно с Оркестър Ил Помо д’оро, воден от цигуларката Зефира Вълова, откриха 12-я фестивал „Изкуството на барока” през 2018 г. Това бе първият гастрол на певицата у нас, позната досега на родните меломаните само със записите си. Както повечето барокисти Анн е и задълбочен изследовател на старинното оперно изкуство. Гласът ѝ – с широк обхват и чувствен тембър, можем да оприличим на класен инструмент, преодоляващ с безупречна техничност всякакви препятствия в музикалния текст. Фундамент, върху който тя надгражда с удивително въображение многоцветни щрихи и изразни нюанси в образите, които създава на сцената и в звукозаписните продукции. Когато е на 6 години, Анн Халенберг, сърфирайки из каналите на телевизора, попада на опера. Напълно омагьосана, решава да стане оперна певица. „Наистина странна мечта, обикновено малките момичета мечтаят да бъдат първо принцеси, след това фотомодели, астронавти или археолози” – казва Анн. Завършва Оперното училище в Стокхолм, специализира в Лондон, на първите прослушвания я отхвърлят, но тя не губи кураж. От тогава е и личната ѝ мантра: „Бавен растеж, качествена музика“. Избира полето на бароковата опера, която смята най-подходяща за нейния глас. „Операта е магия – както на сцената, така и зад кулисите. Но в същото време да си певец е много тежка професия, непрекъснато си далеч от дома. Трябва да си наясно, че днес индустрията е завладяла и тази сфера – понякога режисурата измества дори музиката, от певците се иска да пеят всичко. И за да бъдеш себе си в тази индустрия трябва да можеш да казваш „не” – споделя певицата, която се нарежда сред най-известните мецосопрани в света. Ще я слушате с документални записи от концерта в София с програма „Карнавал 1729” и арии от соловия ѝ албум „Агрипина”.
За България посрещането на новото хилядолетие бе украсено с посрещане на група „Йес“ (Yes) и незабравимото преживяване, което донесе концертът на британската рок формация в „Зимния дворец на спорта“ у нас. Е, наистина, след едни 32 години, откакто е създадена групата, но затова пък – каква група! И то – в почти пълния легендарен състав: Джон Андерсън (Jon Anderson) – основният певец, Крис Скуайър (Chris Squire) – бас, Стийв Хау (Steve Howe) – китари, Алън Уайт (Alan White) – барабани, като на мястото на пианиста Рик Уейкмън (Rick Wakeman) бе друг виртуоз – руският му колега Игор Хорошев. Но отсъствието на Уейкмън не бе беда, защото по-късно посети България като самостоятелен артист. Историята на „Йес“ е свързана и с друг голям музикант – барабаниста Бил Бръфърд (Bill Brufford). Него българската публика срещна като лидер на формацията „Ъртуъркс“ (Earthworks). За 50 години съществуване групата „Йес“ е имала около 20 члена, но тъкмо изброените музиканти са в основата на архитектониката в изкуството на „Йес“. Без съмнение, дошлите по-късно Патрик Мораз (Patric Moraz) и Тревър Рабин (Trevor Rabin) добавиха в „Йес“ още музикална красота, но към вече изградената стилово структура на британската група. В срещата ни звучи пиеса, която е едно от най-хубавите неща, оставени в наследство от понякога спорното, нееднозначно рок изкуство. Около тази творба, наречена „Въртележка“ (Roundabout) се завихрят онези стойности, които човек би искал да има наблизо, спомняйки си за искрения, неподправен и все още неподкупен рок.
Вторник, на 19 февруари, от 23.00 часа
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg