През 2019 г. светът празнува 100 години от основаването на тази организация, обединила астрономически общества от над 70 страни. През 1957-а към нея се присъединява и България, макар че като индивидуален член на Съюза още през 1938-а е избран големият български учен – математикът и астроном проф. Никола Бонев.
Как е създаден този съюз и кои са най-значимите събития в неговата дейност? С какви спорове при разграничаването на понятието за планета и планета-джудже свързваме историята на организацията? Кои са най-интересните и значими инициативи за малки и големи, чрез които ще бъде отбелязан юбилеят у нас?
С подробностите ни запознава координаторът на честванията за България доц. д-р Люба Славчева от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Юбилеят е повод да си спомним с помощта на доц. Славчева и с математика проф. Николай Витанов и за Галилео Галилей, обърнал за първи път преди повече от 400 години своите телескопи към планетата Юпитер, за да открие четирите най-големи естествени сателита на този газов гигант – Йо, Европа, Калисто и Ганимед.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
