Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години Софийска филхармония - 1 част

Саша Попов (вдясно) с Панчо Владигеров
Снимка: Семеен архив

90 години Софийска филхармония. Впечатляващ юбилей за първия оркестър на страната ни. У нас музикална култура в класиката започва в края на 19 в. Първата българска опера е написана през 1899 г., а първата българска симфония през 1912 г. В началото на миналия век е създадена първата професионална оперна трупа. Историята на националната филхармония започва по-късно, едва през 1928 г. Тази история ще проследим в поредица от няколко предавания чрез разказите на някои от главните участници в нея и разговор с настоящия директор на Софийската филхармония диригента Найден Тодоров.

По случай 50-годишнината на Софийската филхармония Константин Илиев си спомня:

„През 1928-1929 се роди Академичният симфоничен оркестър, който преминава в царски оркестър. Трябва да съм бил седем-осем годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело на които застана проф. Саша Попов, и които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Сега когато са минали 50 години разбирам за какво става дума. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България.

Правеше своите годишни турнета в цялата страна и не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. От средите на този оркестър излязоха нашите най-блестящи солисти и педагози. В началото там са свирели професори затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър. Членове на оркестъра са били проф. Кирил Цибулка-създателят на нашата виолончелова школа, Васил Чернаев, Петър Христосков, Васил Стефанов, Павел Попов, Иван Бончев – блестящи музиканти.

Несъмнено Саша Попов има огромно място в поредицата от големи музиканти, които нашият народ е родил, защото неговата неизчерпаема енергия, неговият организационен талант, неговата музикална спонтанност създадоха, организираха този оркестър и той направи от него един модел, от който ние продължаваме да изграждаме симфоничното дело“.

Към онези първи години ни връща пианистката Вера Бонева:

„Беше най-напред Царски военен оркестър. Той се създаде от Сашо с моя помощ. Той е учил във Виена и още не можеше да пише добре на български, и аз трябваше да му помагам непрекъснато. Работехме страшно много двамата. Дори лятото на Сепаревските бани. Всички се разхождаха по горите, по планината, а ние с него пишем. Той правеше правилата за оркестъра – за назначаване, за дрехите, как да бъдат облечени. И този същият оркестър като дойдоха комунистите стана филхармония. Същите хора“.

Евгени Мравински и Саша Попов
В първото предаване ще проследим историята на състава до 1956 г. – времето, когато го ръководи Саша Попов.

Важни дати и списък на ръководителите на Софийската филхармония:

18.XII.1928 г. - първа репетиция на Академичния симфоничен оркестър създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 г.
4.III.1929 г. - първи концерт с програма – Рихард Вагнер – увертюра към операта „Танхойзер“, Ференц Лист – концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Пьотр Илич Чайковски – симфония №4.
1936 г. - оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият концерт е на 14.05.1936 г. във Военния клуб с програма „Римски пинии“ от Оторино Респиги, Концерт за пиано №1 от Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония №35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 г. - Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата
1947 г. - Българска народна филхармония
1949 г. - Софийска държавна филхармония.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
отбор по биология

С два сребърни и два бронзови медала се завърнаха олимпийците ни по биология

Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...

публикувано на 18.08.25 в 09:45
Стефан Велев

Нови кедрови дървета са открити в подводната вкаменена гора край Созопол

Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..

публикувано на 15.08.25 в 10:00
Анита Гергова

Отговорност или осъзнатост е родителството

"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..

публикувано на 13.08.25 в 09:35
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15