Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години от създаването на Софийската филхармония – 2 част

Константин Илиев

От 1956 до 1972 начело на Софийската филхармония е Константин Илиев, който си спомня:

„Филхармонията беше моделът, по който ние по-младите диригенти започнахме да създаваме симфонични оркестри в другите градове в страната. Ние нямахме никакъв опит и го черпехме от Софийската филхармония, от практиката на Сашо Попов, от неговите постижения, за което им дължим голяма благодарност.

От Софийската филхармония излязоха следващите големи български солисти и диригенти. Васил Стефанов беше такъв концертмайстор, че той ще остане в историята на нашето симфонично дело като може би най-големият, най-въздействащия концертмайстор. Той по-късно хвана диригентската палка и за по-младите името е свързано с диригента и работата му начело на оркестъра на радиото.

От филхармонията излязоха диригенти като Добрин Петков, който беше цигулар във филхармонията. Във филхармонията израснаха такива музиканти като кларинетиста Петко Радев, който стана соло кларинетист на Миланската Скала и когато той свири сола публиката го аплодира наравно със светилата певци на сцената. Да отбележим един обоист като Жоро Теодосиев, един концертмайстор като Боян Лечев, Георги Бадев, който също беше за малко концертмайстор, чело солистът  Кирил Вапорджиев, по-младия челист Богомил Караконов, както и по-млади музиканти, които днес са славата на българската музикална култура“.

Картината допълва кларинетистът Петко Радев:

„Имах големия късмет да попадна при такива великолепни, бих казал гениални музиканти като Добрин Петков и Константин Илиев в Софийската филхармония, където също много неща ми станаха ясни и съм научил, защото пък там беше първата ми среща, първият ми сблъсък със съвременната музика. Константин Илиев обичаше, познаваше и искаше да налага тази нова музика, която беше непозната у нас“.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00