90 години от създаването на Софийската филхармония – 3 част

Ето какво си спомнят четирима музиканти, които по това време са били в оркестъра - Михаил Чакъров, Богомил Караконов, Георги Йоцов и Георги Велков: „И двамата бяха големи личности. Всеки със собствения си характер. Без съмнение Константин Илиев беше с по-острия характер, по-твърдия. Добрин Петков като че винаги отстъпваше, но между двамата имаше една чисто колегиална музикантска етика, която имаше голяма стойност. Критериите им бяха различни. Добрин имаше нужда от по-голямо вдълбочаване в нещата, трябваше му много време, за да може да работи. Константин беше един нервен човек, който гледаше да направи всичко по възможно най-бързия начин и той беше повече интуитивния музикант, докато Добрин беше смислената личност. Това беше хубавото, че в този момент двамата се допълваха.

Оркестърът имаше моменти на пренастройване от единия към другия. Добрин беше невероятно издръжлив и караше и другите да бъдат. Оркестърът понякога много се изморяваше. Той обичаше да изработи детайлите, нищо да не става така случайно, от само себе си. Можеше да повтаря до безкрайност нещо, докато стане. Беше абсолютно неотстъпчив относно артистичните си изисквания.

Казваше „Приятели, нека сега да повторим“. Всички бяхме приятели. Когато някой му казваше „Маестро не мога“, той отговаряше: „Не е вярно, ти можеш, но не знаеш това. Ти можеш и ще го направиш“. И човекът го правеше.

Ние всички роптаехме срещу начина му на работа, защото той ни изцеждаше, но се възхищавахме на резултатите“.