Премълчаната история на отец Матей Преображенски

Днес ще се опитаме най-сетне да изговорим премълчаната история на българина Матей Петров, по-известен като отец Матей Преображенски, за когото най-вече знаем, че е съратник на Дякон Левски, негов най-верен другар.

Истината е по-различна. Както Йоан Кръстител е предтеча на Христос, така и отец Матей е предвестник на Васил Левски и по-сетне негов неразделен другар. С  туй най-вече е запомнен в народната ни памет, с това го знаем още от училище, и до там. Тази гениална личност, този уникален дух, остава единствено като част от святото дело на Дякона, но е напълно непознат за днешното ни народонаселение. В популярната ни история той е симпатичен странник, наричан от съвременниците си Миткалото, защото непрестанно е миткал, бродил, обхождал българско на шир и длъж, но колцина знаят, че той не е само чуден скиталец и монах, но и извънреден мечтател, просветител, книжар, писател, поет, хомеопат и лекар, механик и самобитен изобретател, бунтовник, проповедник и революционер. Енциклопедично същество от много висок порядък, което не случайно съдбата изпраща да бъде най-близък и най-искрен приятел, довереник и изповедник на Дякон Левски.

Той е ходил в Йерусалим, но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така, но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото скитане. Защото става дума за буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен българин.

На 1 март 1875 г. отец Матей Преображенски умира. Живял е само 47 години. И понеже смъртта му не е героична, епична, не е обесен или убит в сражение, той е забравен и напълно непознат за масовия българин. Умира от ухобол. Отива си в постелята като най-обикновен човечец от възпаление на ухото, внезапно и неочаквано. „У българина, казва отец Саръев, като че ли има изграден стереотип – неговите герои загиват в схватка с врага. Щом умират делнично и безславно, те остават почти забравени от историята. Отец Матей остава неразбран и неоценен както от съвременниците си, така и от днешното духовенство. В Преображенския манастир няма и следа от делото на тази изключителна личност.”

Но в Библията четем: „А праведникът и да умре рано ще бъде в покой... Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат, и като живял посред грешници е прибран... Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години... А хората видяха това и не разбраха, дори не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му”. (Прем. Сол. 4 гл.)

Оттогава ни дели близо век и половина, но ние, днешните българи, продължаваме да сме му повече от длъжници – не познаваме в дълбочина стореното от него, а обратно – редица поколения използваха и използват прозвището му Миткалото, колкото добронамерено, толкова и с лека ирония. Прости ни отче Матея, ти си геният, който бъдна България ще преоткрива, макар че твоята пословична скромност едва ли е мечтала за това. В твое лице Бог е имал вярно и читаво чедо, което е доказало с живота си, че Създателят съществува! Амин!

В предаването участват историкът Ивелин Любенов, изследователят на езика на Матей Преображенски Иво Братанов, директорката на Историческия музей в Павликени Нели Цонева, създателката на виртуалния музей на Отеца и издател на неговата книга „Защита на православието“ Румяна Николова.