Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археолози срещу иманяри или за нашето разбиране кое е правилно и кое погрешно

БНР Новини
Античният град Хераклея Синтика
Снимка: БГНЕС

Знаете ли защо археолозите и иманярите са противници? И да, това не е детски въпрос, въпреки че така звучи. С колегата журналист Ирина Вагалинска, от научното списание Archaeologia Bulgarica, говорим за разкопки, за детски игри и за това как се създава връзка между археологията и съвременните деца.
Защото е факт, че не можем да държим децата встрани от проблемите – най-малкото, за да не отраснат с изкривената представа, че всеки, който тръгне да открива древно злато и артефакти, например, е герой.
А понякога правилното наместване на понятията може да стане и под формата на игра, която противопоставя археолози срещу иманяри.

Ирина Вагалинска в студиото на предаването.
С Ирина Вагалинска от научното списание Archaeologia Bulgarica, което се издава без прекъсване от 1997 година, говорим не само за вредата от иманярството, но и за културните маршрути. Но също и за нуждата от това по-добре да знаем къде е разграничителната линия между археология и златотърсачество.
Въобще, едно пътуване между опитите да се нареди пъзела на миналото и проблемите на днешния ден.


Как повече деца да се заразят с хубавата треска археология? И как да поискат да станат учени, а не иманяри или нещотърсачи? Но също и за това как се популяризира днес археологията, кои са правилните подходи и защо понякога на учените археолози им се налага да влязат в ролите на учители.
Но първо започваме с информация за работата на терен на доц. Людмил Вагалински и д-р Сирма Александрова в Хераклея Синтика – античния град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10