Анна Политковская: Нищо друго освен истината

В издателство „Сиела“ излезе третата поред книга на български на световноизвестната руска журналистка Анна Политковская, която беше убита по изключително жесток начин пред дома си през 2006 година. В книгата „Нищо друго освен истината“ са събрани най-добрите й статии, включително и текста, който остава недовършен на компютъра й и поради това не е могъл да бъде публикуван навремето. Изданието също така включва и спомени от нейни колеги, нейни приятели и от нейния съпруг, като и много изключително интересни документи, включително и една анкета на „Новая газета“, в която Анна Политковская, отговаряйки на въпроса за професионалното си кредо и мото, пише: „Важна е професионалната информация, а не това, което ти мислиш за нея.“
По повод излизането на български на книгата „Нищо друго освен истината“ Ива Дойчинова разговаря в „Нашият ден“ с Темз Арабаджиева от издателство „Сиела“ и журналистката Веселина Седларска.

Темз Арабаджиева: Смятаме за нужно и актуално точно в този момент да се говори именно за Анна Политковская като нарицателно име за свободата на словото. Все пак в световен мащаб, а и в България, живеем в едно време, когато едно такова явление като фейк нюз ни залива всеки ден и е много хубаво да си припомняме точно тези примери и имена от журналистиката, които разчитат на фактите, не само на собственото си мнение, и които са готови да дадат живота си за истината.
Разгръщайки този сборник читателят ще се убеди, че тя е невероятен стилист, както и ще разбере, че четейки статиите й една по една, по отделно, човек не може да придобие представа за размаха, който Анна Политковская има като стилист. Със сигурност тя би невероятен писател на художествена литература, макар че това вече за съжаление няма как да бъде потвърдено. Тя е автор на пет книги, като три от тях, включително и „Нищо друго освен истината“ са вече преведени и на български език…
Анна Политковская не се е възприемала като герой. В много от есетата и статиите, които са събрани в този сборник, самата тя пише, че тя би искала да има нормален живот като другите хора. Тя обича живота, но смята, че професията я задължава, че няма кой друг да направи това, което тя прави. И се чувства длъжна да направи нещо, с което да допринесе за един по-добър свят.
Малко преди да бъде убита Анна Политковская споделя със своя близка приятелка, известен британски адвокат, че има опция за политическо убежище в Белгия, но тя отказва с думите: „Изгнанието не е опция“.

Ива Дойчинова попита в разговор по телефона и журналистката Веселина Седларска, какво е било отношението към Анна Политковская на бойците, които са участвали във войната в Чечня и за които тя е писала в своите статии. Защо тя е била сред малкото хора, които са можели да бъдат посредници между воюващите страни?

Веселина Седларска: „Изключително доверие са имали към нея всички участници, които са били въвлечени в тази отвратителна битка в Чечня, където всеки е срещу всеки, защото там враговете са били по няколко фронтови линии, а не са се делели просто на наши и ваши.“
До голяма степен доверието към Политковская се дължи на това, че героите в статиите й не са описани само в черно или само в бяло. Някои от героите й са изобразени като противоречиви фигури, които имат и своите тъмни, и своите светли страни. И всички те са преди всичко хора, независимо от коя страна на огневата линия се сражават.
Веселина Седларска разказа за изключително интересни подробности от посредничеството на Анна Политковская при кризата със заложници в театъра на „Дубровка“, които я разкриват не само като журналист, но и като изключително хуманна личност. Но е имало и хора, които са се страхували от влиянието, което е имала Политковская, което става повод за опита тя да бъде отровена, за да й попречат да посредничи в преговорите около друга известна заложническа кризата – тази в Беслан.

Какво още разказаха Веселина Седларска и Темз Арабаджиева за човека и журналиста Анна Политковская можете да чуете в звуковия файл.